— Мамо — каза Мия, — Рейчъл е разрешила на Лани да си пробие ушите. А моята приятелка Моника вече има татуировка на глезена.
Тереза отвори багажника.
— Ушите се нещо друго. Ако искаш да ги пробиеш, нямам нищо против. Но пиърсинг на пъпа — мисля, че ти е рано. А за татуировки въобще не ми говори. — Мия от месец все подновяваше искането си за пиърсинг на пъпа.
— Каква е разликата между пиърсинга на пъпа и пробиването на ушите? — Гласът на Мия взе да става плачлив.
— Пробиването на ушите сега е толкова разпространено, че минава просто за украса. Пиърсингът на пъпа има по-силен сексуален подтекст. Не си достатъчно голяма за това.
Мия извади буги борда си от багажника и го хвърли на земята.
— Внимавай с борда! — предупреди я Тереза. — Не е твой, а ти май се опитваш да докажеш, че още не си пораснала достатъчно.
— Мамо, почти на четиринайсет съм. Познавам много момичета на моите години, които имат пиърсинг там.
— Зрелостта не е свързана само с възрастта на човек — каза Тереза.
— И не е само сексуална — подхвърли Мия.
— Вярно. — Тереза заключи колата и закрачи към слънчевата светлина, която ги мамеше откъм входа на гаража. — Хайде, искам да видя вярно ли е всичко това, което се говори за Уайкики.
Мия неохотно вдигна буги борда и тръгна след майка си.
— Лани — подхвана тя отново, — не мислиш ли, че мама трябва да ми разреши да си направя пиърсинг?
Лани очевидно не искаше да се забърква, затова промълви нещо по възможност напълно невинно.
— Не знам.
Мия въздъхна подчертано дълбоко.
— Мамо, ти кога си проби ушите?
Промяна в посоката на нападението, а, помисли си Тереза. Момиче, нищо няма да излезе.
— Когато бях на шестнайсет. Бях доволна, че баба ти ми позволи да го направя.
— Да, но…
— Надявам се, че няма да ме наречеш твърде стара…
— Не, исках да кажа, че нещата сега са различни.
Тереза се спря на изхода.
— Мия, просто не ми харесва мисълта, че ще си вдигаш тениската, за да покажеш на някое момче пробития си пъп. Знам, че е напълно нелогично, като се има предвид, че след минутка ще се пъчиш по бикини на плажа, но това е положението. Засега. Можем отново да поговорим по въпроса, когато станеш на петнайсет.
Тереза беше наясно, че това няма да е последният път, когато чува за това, до 15-ата годишнина на Мия, но се надяваше, че поне за днес темата е изчерпана.
Мия стисна зъби, но нищо не каза.
— Добре — кимна Тереза. — Да вървим да си намерим място на плажа.
Излязоха от „Хаят“ на булевард „Калакауа“ — основната артерия по протежение на Уайкики. В западна посока гледката се закриваше от стотици високи хотели и жилищни сгради, които стигаха до офис кулите в центъра на Хонолулу. В другата посока „Калакауа“ се простираше покрай последния хотел на Уайкики в продължение на километър и половина, минавайки покрай зоологическата градина и регионалния парк „Капиолани“, и стигаше до Даймънд Хед, огромен изгаснал вулкан, който служеше на Хонолулу за главна природна забележителност.
Тереза харесваше гледките и за забава беше разглеждала сайтове на фирми за недвижими имоти, преди да дойдат. Само след петнайсет минути обаче спря да го прави. Къщите надхвърляха нейните възможности.
Пейзажът на Хонолулу беше причина за някои от най-скъпите имоти в света. Тясната ивица от върховете до брега не беше по-широка от два километра и половина, което означаваше, че градът можеше да расте само на височина. Десетки огромни луксозни хотели, някои с повече от трийсет етажа, се извисяваха над Хонолулу, а апартаментите с по триста квадратни метра площ не струваха по-малко от половин милион долара. Повечето от хотелите и апартаментите бяха съсредоточени в Уайкики.
Щом Тереза видя Уайкики в своя пътеводител, осъзна защо е толкова претъпкан. Всъщност Уайкики беше полуостров, граничещ с Тихия океан на юг и канала Ала Уай на запад и на север. Каналът, построен, за да отводни блатистата земя, на която Уайкики лежеше до 20-те години на XX век, теглеше рязка граница между великолепните небостъргачи там и занемарения пейзаж от другата страна. Само три моста близо до търговския комплекс „Ала Моана“ свързваха полуострова с останалата част от Хонолулу от тази страна и образуващите се задръствания бяха повод за постоянните оплаквания на шофьорите. Единственият друг път, водещ извън полуострова, беше в източна посока през жилищния квартал Капахулу, който опираше в зоологическата градина и общинското игрище за голф „Ала Уай“.