До този момент Брад беше гледал мълчаливо развитието на събитията, задоволявайки се само с ролята на публика, но сега не можа да се стърпи и заговори.
— Значи си готов да чакаш повече от двайсет минути, за да се увериш напълно? — подхвърли той.
— Какво очакваш да направим? — отговори Реджи вместо Кай. — Да евакуираме един милион души заради прекъсване на тока?
— Готови ли сте да рискувате тяхната смърт, защото сте решили, че става дума за прекъсване на тока?
— Само казвам, че имаме нужда от повече доказателства — каза Реджи отбранително. — Искам да кажа, че ако земетресението беше с магнитуд 9,0, веднага щях да изпратя предупреждението. Но за да унищожи напълно остров Кристмас и нашия сензор, цунамито трябва да е огромно. Високо поне 6 метра. Няма начин земетресение с магнитуд 6,9 да предизвика толкова голямо цунами.
— Сигурен ли си?
— Проучил съм всички големи цунамита през последните 60 години — отговори Реджи. — Няма такъв исторически прецедент. Освен това имаш ли представа колко струва една евакуация? Ако сбъркаме, направо ще ни разпънат на кръст. Особено при толкова повърхностни данни. Казвам да изчакаме двайсет минути. Ако сензорът при остров Джонстън също не сработи, съм за изпращане на предупреждението.
Още двайсет минути. Всяка минута е важна за масовата евакуация. А Кай трябваше да подаде сигнал за тревога по-малко от час преди възможно цунами да удари южния нос на Големия остров. Обаче в главата му се появиха заглавията във вестниците с хули срещу него за ненужната масова евакуация. След това вътрешното разследване на НОАА защо е пренебрегнал отдавна установените и утвърдени процедури. И политическите атаки, осъждащи поредния федерален служител, който не може да се справи на поста си. Докато мислеше за това, последствията му станаха напълно ясни. Срокът му на управление щеше да бъде съкратен заради липса на разумна преценка. А това показва, че му липсва нужният опит за тази работа.
От друга страна, дълбоко в него инстинктът му подсказваше, че това не е просто прекъсване на електричеството. Имаше и нещо друго, което дразнещо му убягваше. Не можеше да определи откъде идва този когнитивен дисонанс13 — този едва доловим сблъсък на информации, който подсказваше на неговото подсъзнание, че си противоречат. Логиката твърдеше, че няма причини да се тревожи за голямо цунами. Но не можеха да го изключат напълно и това го плашеше най-много.
Най-накрая изборът на Кай се сведе до онова, което щеше да е най-добре за него. Тази сутрин дъщеря му беше на плажа. Неговата жена беше в хотел на не повече от 100 метра от океана. Можеше да преживее загубата на работата си заради неправилно решение. Но нямаше да може да живее със себе си, ако жена му и дъщеря му загинат заради това решение.
— Чакахме вече трийсет минути — каза Кай безсилно. — Не можем да чакаме повече. — Не звучеше убедително, вероятно защото той самият не беше сигурен, че постъпва правилно. Когато осъзна, че Реджи и Брад го гледат с очакване да видят някаква увереност, той прочисти гласа си и се поизправи. — Реджи, изпрати предупреждението. Аз ще се обадя по телефона на дежурния офицер в Хавайската гражданска защита. — Кай знаеше, че ХГЗ, подобно на ПЦЦТК, по време на официален празник няма да работи с пълен личен състав.
— Сигурен ли си? — попита Реджи. — Този път имаме по-малко данни от миналата година.
По лицето на Брад се изписа смесица от загриженост и подкрепа. Макар познанията му в тази област да бяха ограничени, знаеше, че това е трудно решение.
Но колебанията на Кай се бяха разсеяли. Собствените му съмнения можеха да повлияят на другите, намалявайки усещането за спешност на евакуацията, а ако наистина идваше цунами, трябваше да действат бързо и решително.
— Сигурен съм. Давай, изпрати предупреждението.
— Добре — отговори Реджи. — Радвам се, че ти взе решението. Не бих искал сега да съм на твое място.
Той седна на компютъра и започна да дава командите, които щяха да изпратят предупреждение за цунами до всички правителствени служби в Тихоокеанския басейн. Кай току-що беше взел решение на стойност 50 милиона долара.
12.
10:01 сутринта
1 час и 21 минути до идването на вълната
Кай се обади на Хавайската гражданска защита, а дежурният офицер, младши служител на име Брайън Ренфро, вдигна още след първото позвъняване.
— Брайън, обажда се Кай Танака от ПЦЦТК. Трябва да говоря с Джим Денис. — Вицепрезидентът на ХГЗ беше човекът, който взимаше важните решения там и координираше усилията на всички служби за спешна помощ.
13
Когнитивният дисонанс е състояние, при което в съзнанието на индивида има сблъсък между знания и убеждения и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. — Б.пр.