Те бяха заети да товарят буги бордовете в джипа, когато някой звънна на портата към парцела. Кай се обърна и видя едно лъскаво черно „Харли“ да работи на празни обороти от другата страна, а характерният му ауспух гъргореше.
— Кой е това? — попита Тереза с любопитство.
— Това е Брад — отговори Кай. Но не добави „Каква изненада“. Брад наминаваше почти всяка сутрин, независимо дали Кай искаше, или не. Тереза беше чувала за Брад, но не го беше виждала.
— Не си го канил?
— Не, но това не го спира. — След като Кай се върна в Хаваи, Брад редовно наминаваше, за да го тормози и предизвика да направят заедно нещо лудо. Обикновено, когато Кай трябваше да работи.
Брад прелетя по автомобилната алея със скорост, каквато Кай не мислеше, че е възможна. Той спря с виещи гуми до групичката и скочи от мотоциклета, като същевременно свали каската си с визьор. Кай почувства как го пронизва завист за естествената грация, допълваща силното му излъчване на сърфист и пич, което само усилваше завистта.
Брад прокара пръсти през гъстата си руса коса и шляпна Кай по рамото.
— Времето е супер за една игра на голф, нали? — Той махна към небето, сякаш то беше дарило този ден в негова чест.
Преди Кай да успее да отговори, дотича Лани и се хвърли в обятията на Брад.
— Чичо Брад!
— Здравей, скъпа! — Той я завъртя във въздуха, остави я на земята и я дари с широка усмивка. — Красива си както винаги. Какво? Отиваш на плаж и не си ме поканила?
Чу се чуруликането на друг гласец. Мия.
— Ако искате, можете да дойдете с нас — каза тя умолително, а очите ѝ се бяха ококорили при вида на тясната тениска на Брад, мускулестите му ръце и небесносините очи. Устата ѝ беше полуотворена, сякаш не можеше да повярва на очите си. Той обикновено оказваше подобно въздействие на жените. Дори на тринайсетгодишните момичета.
— А ти трябва да си прекрасната Мия, за която съм слушал толкова много. — Брад ѝ протегна ръка и леко стисна нейната.
Кай си помисли, че Мия ей сега ще се разтопи върху паважа.
— А аз трябва да съм нейната майка — обади се Тереза. Тя сякаш не беше повлияна от физическите дадености и изглеждаше малко разстроена от реакцията на своята дъщеря при вида на този 35-годишен омайник.
— Радвам се най-сетне да се запознаем. Аз съм Брад Хопкинс. — Те си стиснаха ръце. — Мислех, че няма да имам това удоволствие до луауто довечера.
Тереза стрелна поглед към Кай, сякаш искаше да му каже, че правилно е описал Брад пред нея. Рейчъл се опитваше да ги сватоса с надеждата, че Тереза най-накрая ще се премести в Хаваи, но Кай просто не можеше да си ги представи заедно.
— Аз съм Тереза Гомес.
— Знам, приятелката на Рейчъл от Сиатъл. Вие сте интернист?
— Трета година стажантка.
— Чудесно е, че сте получили малко отпуска, за да дойдете на гости. Виждам, че сте готови да се насладите на нашето чудесно време. — Брад я гледаше в очите, но Кай знаеше, че вече беше успял да огледа високата ѝ фигура със слънчев загар иззад тъмния визьор на каската.
— Не можеш да дойдеш в Хаваи и да не посетиш Уайкики — отговори Тереза. — Кай, не знаех, че брат ти работи тук. — Тя кимна към бариерата, която той беше отворил.
Макар че единствената физическа прилика, която споделяха, беше ръстът им от метър и осемдесет, те наистина бяха братя. Или по-точно полубратя. Когато Кай беше на четири, неговият баща почина от рак. След година майка му се омъжи отново. Сърцето ѝ бе спечелил Чарлз Хопкинс, собственик на „Недвижими имоти Хопкинс“ — една от най-успешните фирми в този бизнес на острова. Те веднага бяха създали по-малкия брат на Кай Брад, а Чарлз осинови по-голямото момче. Макар че майката на Кай реши той да запази фамилията на своя баща, семейството беше много сплотено. Още отрано обаче стана ясно, че Чарлз подготвя Брад да поеме бизнеса. Кай нямаше нищо против, тъй като не се интересуваше от недвижими имоти и от бизнес. Неговата страст беше науката.
Когато преди три години техните родители загинаха при автомобилна катастрофа, братята си поделиха наследството, но Брад запази контрола върху фирмата.
Доставяше му удоволствие да управлява „Недвижими имоти Хопкинс“, която продължаваше да е невероятно печеливша. Като завършен плейбой, Брад се наслаждаваше на свободата, която бизнесът му осигуряваше. След като беше дори по-умен от Кай, можеше да си позволи да купонясва цяла нощ, да играе голф сутринта и въпреки това до залез да сключи поредната голяма сделка за нов хотел. Нямаше жена, деца или други отговорности, освен своите бизнес дела. Макар Кай да обичаше своя живот, понякога му се приискваше да се сменят с Брад.