— Мисля, че е успял да измъкне паролата от нашата рецепционистка, която го обожава. И сега не мога да махна този хаоле от главата си.
— Хаоле? — попита Тереза. — Това ли е неговият прякор?
Брад се засмя.
— Не, на хавайски означава пришълец, и то бял. Поне не ме нарече задник.
Кай поклати глава в престорено възмущение.
— Виждаш ли с какво трябва да се оправям? Мисля, че ще сменя паролата. Отново.
— Тук е толкова ужасно скучно, че имаш нужда някой като мен да идва да оживява атмосферата. — Брад намигна на Тереза. — Кълна се, че това е най-безопасната ферма за досадници на този свят. Не знам защо изобщо им е нужна ограда? Че кой иска да проникне тук?
— Това решение е взето, преди да дойда, веднага след взрива в Оклахома Сити. Предполагам, началството е решило, че някой откачалник може да помисли, че сме засекретен обект на ЦРУ, и да се опита да ни взриви.
— Както и да е. Хайде, Кай, скачай отзад и да вървим да изиграем една игра.
— Първо, тази сутрин имам работа. Някои от нас трябва да работят всеки ден.
— Днес е Денят в памет на загиналите във войните. Официален празник.
— Не и за мен. Аз поех празничната смяна, така че повечето от служителите да имат свободен ден. Опитвам се да бъда добър началник.
— Толкова благородно от твоя страна — подхвърли Брад с крива усмивка.
— И второ, стиковете ми са у вас.
— Вече съм се погрижил за това. Занесох ги в клуба, когато бях там последния път.
— Трето, знаеш, че няма да се кача на това. Караш като луд, а аз не искам да ставам донор.
— Това вече е предубеждение. Никога досега не съм имал някакви произшествия с моето „Харли“.
— А какво ще кажеш за онази история, когато се наложило да паднеш, защото шофьорът на завиващия камион не те бил видял?
— Казах, че никога не съм имал произшествия с моето „Харли“, а онова беше моето „Сузуки“.
— Сега на адвокат ли ще ми се правиш? Опитваш да се измъкнеш с техническа подробност.
— Онова, което искам да кажа, е, че сега съм много по-добър шофьор. Между другото, тогава не се нараних. Както казах, карам безопасно.
— Не.
— Така да бъде, но изпускаш лесни пари. Ще играя с няколко момчета от „Недвижими имоти Маалея“. Те нямат представа, че ние двамата сме с хандикап6. Вече ги уговорих за по петдесет долара на дупка. С малко късмет мога да ги удвоя с творчески подход още след първите няколко дупки.
Не за първи път Брад се опитваше да накара Кай да лъжат негови познати и той беше сигурен, че няма да е последният, когато трябва да му откаже.
— Няма да лъжа момчетата, за да им измъкна парите. Ако искат да изиграят една почтена игра… Я чакай, защо изобщо говоря за това? Така или иначе няма да дойда.
Брад видя, че няма да отстъпи.
— Щом искаш да прекараш деня между четири стени, това си е твоя работа. — Той се обърна към Тереза. — Ще поговорим още на луауто довечера.
— Като стана дума — каза Кай, — аз оплесках работата, защото забравих да направя резервацията. Ще ти се обадя по-късно, когато разбера къде ще ходим.
— Кай, само гледай да сервират хубаво май тай7. — Брад сниши глас и зашепна в ухото на брат си: — И се погрижи да седя до Тереза. — После се сбогува с пълен глас: — Чао, дами.
С добре заучени движения той си сложи каската, запали харлито и се стрелна напред за голямо удоволствие на Лани и Мия.
— Е, той наистина е необикновен — каза Тереза, докато подкарваше децата към джипа. — С него сигурно ще е интересно.
— Понякога е малко труден за понасяне — каза Кай. — Ще се погрижа да не заседнеш цяла вечер с него.
— Благодаря — отговори тя, докато се качваше на колата. Свали прозореца и попита усмихната: — Да те закарам ли до работата?
— Мисля, че с Билбо можем да идем пеша.
— Сигурно е много хубаво да работиш на няколко минути път от дома си.
— Невинаги.
— Разбирам. Хубавото е, че си близо до работата. А лошото — че си близо до работата си.
— Точно така.
— Хайде, вие двете — заговори Тереза на момичетата, — колкото по-скоро си сложите коланите, толкова по-скоро ще можем да влезем във водата.
Те му помахаха за последен път и потеглиха. Кай погали Билбо по главата.
— Сега останахме само момчета — каза той, но кучето вече душеше около хибискусите и вдигна крак, за да маркира територията си.
Мобилният телефон на Кай започна да звъни. Отвори го, очаквайки Рейчъл или Тереза, но номерът се оказа на ПЦЦТК. Натисна зеленото копче за разговор и чу гласа на Реджи Пона, единствения друг геофизик, дежурен в центъра тази сутрин.
6
Личен коефициент за аматьори, изчислен според техните постижения, умения и т.н. Когато играта се подобрява, този коефициент спада. — Б.пр.