— Шефе, опитах да се свържа с теб на домашния, но не успях — каза Реджи. — Наблизо ли си?
— Отвън пред къщата съм. Току-що изпратих семейството на плаж.
— Както виждаш, групата за обиколката още не е дошла. Но реших, че преди да дойдат, ще искаш за няколко минути да видиш нещо. Току-що издадох бюлетин.
Реджи беше изпратил съобщение на целия Тихоокеански басейн за възможно цунами.
5.
9:02 сутринта
— В колко го пусна? — попита Кай.
— Преди минута. Мислех си, че ще си дошъл дотогава, затова не ти се обадих, когато получихме първите данни.
Тъй като Реджи беше дежурният геофизик, пейджърът на Кай не беше сигнализирал, когато бяха пристигнали първите данни за земетресението. Преди цунамито в Азия всички на активна служба щяха веднага да бъдат вдигнати по тревога със сигнал по пейджърите за открито земетресение, независимо дали си бяха вкъщи, или не. Нямаше нужда да бъдат в центъра, когато са на повикване, но трябваше да се навъртат наблизо. Щом пейджърът подадеше сигнал, всички трябваше да се втурнат към централата, където и да се намираха.
След смъртта на повече от 250 000 души обаче, правителството на САЩ видя какви разрушения може да причини едно цунами, затова най-накрая реши да удовлетвори искането за увеличено финансиране на ПЦЦТК, което преди това не се беше увенчавало с успех. Наскоро центърът беше наел още трима геофизици и сега увеличеният брой на служителите позволяваше поне един човек да дежури денонощно при оборудването.
— Добре, след минутка съм при вас. — Кай затвори мобилния телефон и тръгна. — Хайде, Билбо. — И териерът се затътри до него.
Кай не беше притеснен за информацията в бюлетина. Разпращаше се стандартно съобщение веднага щом се появяваха данни за сеизмична активност в Тихоокеанския басейн, която е достатъчно силна, за да предизвика цунами. След като беше само бюлетин, а не предупреждение за цунами, земетресението трябва да е било с магнитуд 6,5 до 7,5 по скалата за сеизмичен магнитуд. Често случващо се събитие, което рядко завършваше с цунами. Под 6,5 въобще не се издаваше бюлетин.
Бюлетинът се изпращаше до всички други станции за наблюдение в района на Тихия океан, както и до западното крайбрежие на САЩ и Предупредителния център за цунами в Палмър, Аляска. Той служеше за предупредителен център за Аляска, Британска Колумбия и Западното крайбрежие. ПЦЦТК покриваше останалата част от Тихия океан. Бюлетинът стигаше и до всички останали служби за аварийни случаи и защита на населението в Тихоокеанския район, седалището на НОАА, военните сили на САЩ, които разполагаха с множество бази там. Никоя от споменатите организации не трябваше да предприема някакви действия заради бюлетина. Той служеше единствено за да бъдат информирани за сеизмично събитие и неговите възможности да предизвика цунами. През тази година екипът на Кай беше разпратил 40 бюлетина. Никое от земетресенията не беше довело до цунами.
От първоначалните данни, постъпили чрез сензорите, до разпращането на бюлетина, бяха изминали 15 минути. Те бяха използвани, за да се триангулира мястото на събитието, за да се уверят, че е в район, където може да предизвика цунами. Земетресенията във вътрешността на сушата не можеха да предизвикат цунами, затова с тях изобщо не се занимаваха.
Щом бюлетинът беше разпратен, започваше истинската работа. Трябваше да анализират данните, за да определят доколко е вероятно разрушително цунами да се носи към някое населено крайбрежие. Ако сеизмичното събитие се беше случило пред брега на Аляска, най-близкия до Хаваи район за цунами, работещи дистанционно буйове, наречени Дълбоководни оценяващи и известяващи цунами буйове, които обикновено се означаваха с ДОИЦБ, щяха да съобщят скоростта, силата и големината на цунамито, насочило се през Тихия океан. Макар че сега по-голямата част беше автоматизирана с компютри, все пак се изисква доста пот, за да се стигне до нужните отговори, особено заради късите срокове. Нужни са само пет часа, за да стигне едно цунами от Аляска до Хаваи — време, почти достатъчно за организирането на масова евакуация.
След по-малко от минута бърз ход Кай стигна до основната сграда — ниска, широка постройка от типичните за правителствените строежи от 40-те години на XX век блокчета от сгуробетон. Тя изглеждаше доста неугледна, но беше въплъщение на спретнатост с прясно белосаните си с вар стени и добре подрязаните храсти. На фасадата на сградата с големи букви пишеше „Предупредителен център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие «Ричард Х. Хегемайер»“, отдавайки почит на един дългогодишен директор на Националната метеорологична служба (НМС).