— Кай! Стойте там!
Мъжът рязко се обърна, за да види с кого говори, и вдигна още пистолета, сякаш искаше да заплаши новата група с него. Кай и останалите не бяха разбрали какво става. Това, което виждаха, беше един мърляв човек, стиснал пистолет в ръка. Те спряха, когато той вдигна оръжието.
Може би защото беше изгубил равновесие от рязкото завъртане, а може би нарочно, мъжът дръпна спусъка. Изтрещя изстрел и куршумът изсвири покрай главата на Кай, улучвайки със звън парче метал зад гърба му. И тримата се хвърлиха на земята.
Мъжът очевидно беше откачен и спорът с него само щеше да влоши нещата. Освен това всякакви разправии само щяха да подядат скъпоценното време, с което Тереза разполагаше да измъкне Мия жива. Затова не се поколеба. Мъжът беше с гръб към нея и тя засили с две ръце тежкия крик и го стовари върху тила му.
Резултатът беше мигновен. Той изпусна пистолета и рухна на колене. Залитна неконтролирано, а през това време Тереза вдигна оръжието, освободи пълнителя и запрати пистолета в купчината отломки. Мъжът залитна напред и се просна на земята. Все още беше в съзнание и простенваше.
— Кучко! — измърмори завалено той. — Ти ме удари!
Тереза започна да маха на Кай.
— Хайде! Намерих крик! Да вървим!
— Какво стана? — попита Кай, когато я наближи. — Каква е тази история? Кой е този човек?
Тереза, която още трепереше от прилива на адреналин, се вторачи в проснатия по корем мъж, удивена от собствените си действия. Та тя беше лекар, човек, от когото се очакваше да помага на хората, а не да ги наранява. Никога преди не беше удряла човек. Но не съжаляваше за своите действия. Мъжът беше изложил нейната дъщеря на опасност!
— По-късно ще ти обясня — каза тя. — Да вървим да измъкнем Мия и Брад!
40.
11:45 сутринта
2 минути до идването на втората вълна
На пешеходния преход между двете сгради на „Гранд Хаваян“ Ашли се държеше за врата на Бил, докато двамата пресичаха от кулата „Акамаи“ към кулата „Моана“. Но скърцането, което се носеше от прехода, започна да се чува все по-често, вероятно и заради сто и двайсетте килограма на Бил.
— Ашли, справяш се отлично — каза Пейдж в опит да повдигне духа на детето. Самата тя беше забила нокти в дланта си, за да не се поддаде на паниката. Нищо не можеше да направи, за да им помогне, освен да се опитва да ги окуражава. — Продължавай да се държиш здраво за татко си.
Решението да изпрати двете си деца напред с една непозната беше мъчително за нея, но не би могла да понесе мисълта да остави Бил и Ашли. В главата ѝ непрекъснато се въртеше картината как Тайлър за малко не падна от моста. Ако нещо подобно се случи на Ашли, предпочиташе да разчита на самата себе си за нейното спасяване.
Точно когато Бил се готвеше да направи последната крачка, за да се озове на сигурно място в другата сграда, Пейдж чу някаква суматоха в края на прехода. Петима юноши спряха, залитайки пред прехода. Всички говореха носово с акцент от Средния запад, усилен от по стекче бира на глава.
— Видяхте ли — каза едно от момчетата. — Казах ви, че от нашата стая видях как двама души пресякоха.
— Хайде да се махаме оттук — предложи друго момче.
Преди Бил и Пейдж да успеят да извикат да не го правят, петимата пияни приятели стъпиха на прехода. Не бяха минали повече от метър, когато един падна и повлече още двама със себе си. Ударът предизвика резонансно движение във вече отслабената конструкция на пешеходния мост. Той отскочи от късащите се въжета и отвратително се залюля над двора отдолу, който вече беше отводнен.
— Скачай, Бил! — извика Пейдж.
Той обаче нямаше да успее да стигне до кулата „Моана“, без да падне или изпусне Ашли. Затова се пресегна, хвана детето за ръка и го издърпа от гърба си, като едновременно го запрати в обятията на чакащата на метър и половина от тях Пейдж.
В този миг центърът на моста се пречупи от допълнителната тежест. Двата края, все още закачени за двете кули, се люшнаха към тях. Всички петима пияни юноши се плъзнаха от пътеката и с писъци полетяха надолу, откъдето се чуха глухи тупвания, бележещи техния край. Пейдж завъртя главата на Ашли, за да не види резултата от ударите. Противоположният край на моста се блъсна в сградата, след това се откъсна и рухна, превръщайки се в купчина изкривен метал далеч под тях, която погреба труповете.
Бил обгърна с две ръце колоната, за която се държеше. Когато неговият край на моста се блъсна в кулата, пешеходната пътека се откъсна от рамката и се стовари в двора под него. Но покривът и вертикалните колони останаха свързани с кулата „Моана“ благодарение на два стоманени пръта.