— Забъркали сме се в ужасна каша — обади се Таунзенд най-накрая. — Но не бива да губим ума и дума. Нали знаеш, че сълзите не помагат в такива случаи.
Кити долови раздразнение в гласа му и избърса очите си.
— Аз нямам вина. Чарли. Какво можех да направя?
— Нищо, разбира се. Просто лош късмет, това е всичко. Ти си толкова виновна, колкото и аз. Сега трябва да видим как да се измъкнем от положението. Предполагам, че не копнееш за развод, както и аз не копнея.
Тя едва не извика от изненада. Погледна го изпитателно, но той изобщо не й обърна внимание, мислите му бяха заети с друго.
— Какви ли пък са тези доказателства, с които разполага? Не съм сигурен дали ще успее да докаже, че ние двамата сме били в онази стая. Общо взето, бяхме доста предпазливи. Човекът от антикварния магазин не би ни издал за нищо на света. Дори самият Уолтър да ни е видял да влизаме, какво лошо има, ако двамата обикаляме антикварните магазини заедно?
Той говореше по-скоро на себе си, отколкото на нея.
— Много лесно е да заведеш дело, но много трудно е да го доведеш докрай, всеки адвокат ще ти каже това. Нашата политика е да отричаме всичко и изцяло и ако той ни заплаши с дело, ще му кажем да си гледа работата и ще се борим.
— Не мога да вляза в съда, Чарли.
— Защо не? Може и да се наложи. Бог ми е свидетел, че не искам да стават скандали, но ако ни притиснат, няма да стоим със скръстени ръце.
— Защо трябва да се защитаваме?
— Що за въпрос е това? В края на краищата не става дума само за теб, а и за мен. Но, честно казано, мисля, че няма от какво да се страхуваш. Все някак ще успеем да се справим с твоя съпруг. Единственото, което ме вълнува в момента, е как да го направим по възможно най-безболезнения начин.
Изведнъж като че ли му хрумна нещо, защото той се обърна към нея със старата си очарователна усмивка, а тонът му — допреди малко рязък и делови — отведнъж стана подкупващ и предразполагащ.
— Ти, миличка, изглежда, много си се разстроила. Недей така — той протегна ръка и взе нейната в дланта си. — Вярно, хванаха ни натясно, но ще се измъкнем. Не ми е… — Той млъкна, а Кити си помисли, че сигурно щеше да каже, че не му е за първи път да се измъква от подобно положение. — Най-важното е да запазим присъствие на духа. Нали знаеш, че никога няма да те изоставя в беда.
— Аз не се страхувам, нито ме интересува какво ще прави Уолтър.
Той пак се усмихна, но този път като че ли съвсем насила.
— Ако се случи най-лошото, ще трябва да говоря с губернатора, който, разбира се, страшно ще се ядоса, но иначе е разбран човек, при това светски мъж. Непременно ще измисли нещо, защото е заинтересован да няма скандали.
— Какво може да направи той? — попита Кити.
— Може да упражни натиск върху Уолтър. Ако не успее по служебен път, ще бие на чувството му за отговорност.
Кити се смрази. Чарли като че ли не разбираше колко отчайващо сериозно е положението им. Неговото лекомислие я вбеси. Вече съжаляваше, че е дошла в кабинета му. Обстановката я плашеше и притесняваше. Много по-лесно щеше да му каже всичко, ако можеше да се озове в прегръдките му и да обвие ръце около врата му.
— Ти не познаваш Уолтър — каза Кити.
— Но знам, че всеки човек може да бъде подкупен.
Тя безумно обичаше Чарли, но все пак думите му я отблъснаха: за умен човек като него това беше твърде глупав отговор.
— Ти, изглежда, не разбираш, че Уолтър е бесен. Да беше видял лицето му и израза в очите!
В момента той не отвърна нищо, само я погледна и се подсмихна. Тя разчете мислите му. Уолтър е само един бактериолог с незавидно служебно положение и едва ли ще има наглостта да дотяга на висшите служители от колонията.
— Няма смисъл да се самозалъгваш, Чарли — обади се Кити със съвсем сериозен глас. — Ако Уолтър реши да заведе бракоразводно дело, нищо няма да го разколебае, независимо от кого и как е казано.
Чертите на лицето му отново се свъсиха.
— Да ме направи съответник по делото негова идея ли е?
— Отначало да. После успях да го склоня да ми даде развод.
— О, значи положението не е толкова трагично — Чарли отново се отпусна и тя забеляза облекчението, което се разля по лицето му.
— Според мен това е много добър ход и, честно казано, единственият благоразумен.
— Но той постави условие.
Погледна я въпросително и като че ли се замисли.
— Разбира се, аз не съм много богат човек, но каквото е по силите ми — дадено.
Кити не каза нищо. Чарли я изумяваше с всяка дума. От това й стана още по-трудно да продължи. Очакваше, че приласкана в обятията му, опряла пламналото си лице в гърдите му, ще успее да му разкаже всичко на един дъх.
— Той ще даде съгласието си за развод само ако твоята съпруга го увери, че ще се разведе с теб.
— Нещо друго?
Гласът й потрепери.
— И освен това, Чарли, много ми е трудно да говоря, звучи ужасно, освен това, ако обещаеш да се ожениш за мен в срок до една седмица, след като това стане възможно.
XXV
За миг той остана безмълвен. След това взе ръката й и нежно я притисна.
— Скъпа — започна той, — ти знаеш, че каквото и да се случи, Дороти трябва да остане настрана.
Тя го погледна недоумяващо.
— Не разбирам. Как може да стане това?
— Ами на този свят ние не можем да мислим единствено за себе си. Ти сама знаеш, че да се оженя за теб, е моето най-голямо желание, но има и други неща. Засега това е съвсем невъзможно. Познавам Дороти — нищо не е в състояние да я принуди да се разведе с мен.
В този миг Кити изпита същински ужас. Отново зарони сълзи. Той стана, премести се до нея и я прегърна през кръста.
— Скъпа, недей да се разстройваш. Ние да запазим самообладание.
— Мислех, че ме обичаш…
— Разбира се, че те обичам — нежно прошепна той. — Не бива нито за миг да се съмняваш, а най-малкото сега.
— Ако тя не ти даде развод, Уолтър ще те призове като съответник по делото.
Той се замисли, преди да отговори. Гласът му прозвуча глухо.
— Разбира се, това ще провали кариерата ми, но и на теб няма много да помогне. Ако се случи най-лошото, аз ще призная всичко на Дороти, тя ще се почувства безмерно нещастна и обидена, но ще ми прости — хрумна му още нещо. — Не зная дали не е най-добре и двамата да си признаем всичко. Предполагам, че ако Дороти отиде при съпруга ти, ще успее да го склони да си държи езика зад зъбите.
— Означава ли това, че не желаеш да се разведеш с нея?
— Виж какво, аз трябва да мисля и за синовете си, нали така? И освен това, наистина не искам тя да се чувства нещастна. Винаги сме се разбирали отлично. Знаеш ли, тя е безупречна съпруга.
— Тогава защо ми каза, че не значи нищо за теб?
— Не съм казвал такова нещо. Казах, че не съм влюбен в нея. От години не сме лягали заедно, само от време на време, на Коледа, да речем, или в нощта преди да тръгне за Англия, или в нощта, след като се върне от Англия. Но тя е жена, която не обръща внимание на тези неща. Винаги обаче сме били добри приятели. Дори ще ти призная, че завися от нея много повече, отколкото някой тук подозира.
— Тогава не мислиш ли, че ще е по-добре да ме оставиш на мира?
Сама се учуди, че успя да изрече тези думи толкова спокойно, след като неописуем ужас бе стиснал гърлото й.
— Ти си най-прекрасното малко котенце, което съм срещал през живота си. Обезумях от любов по теб, щом те зърнах. Не можеш да ме виниш за това.
— А и каза, че никога няма да ме оставиш в беда.
— Но, за Бога, разбира се, че няма да те оставя. Заедно вряхме в един казан и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да те измъкна невредима.
— Освен единственото и най-естествено нещо.
Той се изправи и отново седна зад бюрото си.
Скъпа моя, бъди разумна! Нека погледнем фактите в очите. Не искам да те наскърбявам, но се налага да ти кажа истината. Аз ужасно държа на кариерата си. По всяка вероятност в най-скоро време ще стана губернатор, а да си губернатор, е дяволски топличко местенце. Ако не потулим тази история обаче, нямам никакъв шанс. Може би няма да се стигне чак до подаване на оставка, но черното петно си е черно петно и всеки ще може да го използва срещу мен. Ако все пак се наложи да напусна, ще мога да се заловя с търговия тук, в Китай, където познавам доста хора. Но и в двата случая ще трябва да разчитам изключително на Дороти.