— Тогава защо ти трябваше да ми разправяш, че от всичко на света най-много мен желаеш?
Ъгълчетата на устата му увиснаха сърдито.
— О, Боже, не бива да приемаш думите на един мъж толкова буквално, особено пък когато е влюбен в теб.
— А те искрени ли бяха?
— Тогава, за момента — да.
— А какво ще стане с мен, ако Уолтър ме остави и поиска развод?
— Ако се убедим, че положението ни е безнадеждно, тогава, разбира се, няма да се защитаваме. Случаят едва ли ще получи някаква гласност и слава Богу, че хората днес не са вече толкова тесногръди.
За пръв път Кити се замисли за майка си и потрепера. Вдигна очи към Таунзенд. Към болката й се притури и омраза.
— Сигурна съм, че с лекота ще понесеш всичките унижения, които ми предстоят.
— С взаимни обвинения доникъде няма да стигнем.
Тя изхълца отчаяно. Ужасно бе да го обича така всеотдайно и в същото време да се чувства така огорчена от него. Очевидно Чарли не разбираше какво означава той за нея.
— О, Чарли, нима не знаеш колко много те обичам?
— Но, скъпа, и аз те обичам. За съжаление обаче не живеем на пустинен остров и трябва да се съобразяваме с независещи от нас обстоятелства. Наистина трябва да бъдеш по-разумна.
— Но как мога да бъда разумна? Нашата любов е всичко за мен, а ти — целият ми живот. Сега не ми е много приятно да узная, че за теб тя е била само едно развлечение.
— Това, разбира се, не е вярно, но сама виждаш, че като ме караш да се разведа с жена си, към която съм силно привързан, и да се оженя за теб, като проваля кариерата си, ти искаш твърде много.
— Не повече от това, което аз съм готова да направя за теб.
— Има разлика.
— Единствената разлика е, че ти не ме обичаш.
— Човек може да е много влюбен в една жена, и да не държи да прекара живота си с нея.
Тя го погледна още веднъж и се остави на отчаянието си. Натежали от мъка сълзи закапаха от очите й.
— О, колко е жестоко! Как можеш да бъдеш така безсърдечен?
Разрида се неутешимо. Той погледна нервно към вратата.
— Скъпа, недей така, стегни се.
— Ти не разбираш колко много те обичам — изплака Кити. — Аз не мога да живея без теб. Нямаш ли поне малко милост към мен?
Неспособна да каже нещо повече, тя отново се разхълца.
— Не искам да бъда лош с теб и Бог ми е свидетел, че не искам да те наскърбявам, но ти трябва да знаеш истината.
— Това е краят на целия ми живот. Защо изобщо ти трябваше да започваш тази история? Какво лошо съм ти сторила?
— Ако ще ти олекне, като обвиняваш единствено мен, моля, продължавай!
Тук Кити кипна във внезапен гняв.
— Какво искаш да кажеш? Може би, че самичка съм се навряла в ръцете ти? Или че съм ти дотягала с настойчиви молби?
— Не съм казал подобно нещо, но, разбира се, не бих си и помислил да те ухажвам, ако не ми бе дала да разбера, че желаеш да бъдеш ухажвана от мен.
О, какъв срам! Знаеше, че това, което Чарли казва, е самата истина. Лицето му бе смръщено, тревожно и той неспокойно зачупи ръце. От време на време нервно поглеждаше към нея.
— Уолтър няма ли да ти прости? — попита след малко.
— Не съм го молила за прошка.
Той инстинктивно сви ръцете си в юмрук. Тя забеляза как с мъка потисна ядните думи, с които му идеше да я обсипе.
— Защо не се върнеш при него? Ще бъде снизходителен. Ако наистина те обича толкова, колкото ти твърдиш, тогава сигурно ще ти прости.
— Колко малко го познаваш!
XXVI
Първо се наплака, а сетне направи опит да се посъвземе.
— Чарли, ако ме оставиш, ще умра.
В отчаянието си тя бе стигнала до крайност. Трябваше да му каже още отначало. Ако знаеше ужасната алтернатива, пред която е изправена, той мигом щеше да се застъпи за нея с цялата си всеотдайност, справедливост и мъжественост. О, как страстно желае отново да се почувства на сигурно в силните му обятия!
— Уолтър иска да отида с него в Мей Дан Фу.
— О, но там в момента има холера. Най-страшната епидемия от петдесет години насам. Това не е място за жена. В никакъв случай не бива да заминаваш.
— Ако ме изоставиш, ще трябва да замина.
— Какво искаш да кажеш? Нищо не разбирам.
— Уолтър заминава на мястото на починалия доктор. Той държи да го придружа.
— Кога?
— Сега. Веднага.
Таунзенд блъсна стола си назад и я погледна с недоумяващи очи.
— Може и да съм много глупав, но наистина не разбирам нищичко от това, което ми казваш. Ако той наистина държи да го придружиш до това ужасно място, къде остава разводът?
— Той ми предложи да избирам. Или отивам в Мей Дан Фу, или той завежда бракоразводно дело.
— Ясно — каза Таунзенд вече с леко променен тон. — Много доблестно от негова страна, не мислиш ли?
— Доблестно ли?
— Ами да, проява на жертвоготовност. Аз не бих си и помислил за подобно нещо. Разбира се, като се върне, веднага ще стане кавалер на ордена „Свети Михаил и Свети Георги“ — трета степен.
— А аз, Чарли? — изплака тя с умоляващ глас.
— Ами при така стеклите се обстоятелства, ако настоява да отидеш с него, аз не виждам как можеш да откажеш.
— Но това означава смърт. Абсолютно сигурна смърт.
— Недей да говориш така. Преувеличаваш. Той нямаше да те вземе, ако положението е толкова опасно. Рискът е еднакво голям и за двама ви. Всъщност, ако се пазиш и внимаваш, риск почти няма. Нали бях тук, когато в Хонконг върлуваше холерата. Пет пари не давах. Най-важното е да не ядеш нищо, което не е минало през огън, никакви сурови плодове, зеленчуци или други подобни, и водата да се преварява. — Докато говореше, като че ли доби по-голяма увереност и от това речта му стана по-красноречива; дори смръщената му физиономия се пооживи и той възвърна любезния си тон. — В края на краищата това е негово задължение, нали така? Работата му е да се занимава с гадинки. Като си помислиш, за него това е рядък шанс.
— А аз, Чарли? — повтори тя, но този път не с умоляващ, а с вледенен от болка глас.
— Как да ти кажа, най-добрият начин да разбереш един мъж, е да се поставиш на негово място. От негова гледна точка ти си една малка палавница, която той иска да предпази от лошия път. Винаги съм смятал, че никога няма да се разведе с теб, просто не е такъв човек. Направил ти е, според неговите си представи, едно много великодушно предложение, на което ти си обърнала гръб и с това си го ядосала. Искам добре да ме разбереш, аз не те виня, но заради всички нас смятам, че е трябвало по-добре да размислиш.
— Но ти не разбираш ли, че това ще ме погуби? Не разбираш ли, че той ме взима със себе си там, защото , че това ще ме погуби?
— О, скъпа, недей да говориш така. И без това сме в ужасно положение. Сега не е време за мелодрами.
— Виждам, че твърдо си решил да не проявяваш никакво разбиране към мен. — О, тази болка в сърцето й и този страх! Ако можеше, би запищяла неистово. — Ти не можеш да ме изпратиш на сигурна смърт. Ако не изпитваш ни любов, ни жалост към мен, то поне най-обикновено човешко състрадание нямаш ли?
— Не си справедлива. Нямаш право да ми говориш така. Доколкото схващам, съпругът ти проявява голямо великодушие. Той иска да ти прости, стига да му дадеш възможност. Иска да те отведе оттук, за да бъдеш далеч от изкушението за няколко месеца и ето, явява се възможност да го направи. Не твърдя, че Мей Дан Фу е курортно място, то надали има китайски град, дето да се нарече така, но излишната паника също е неуместна. Ако искаш да знаеш, паниката е направо пагубна точно сега. Според мен половината от жертвите на всяка епидемия са жертви на страха, а не на заразата.