Той продължаваше да мълчи. Беше като вкаменен.
Да не би да иска да я държи на този стол, докато му даде отговор? Идиотска работа. Нали трябва да се посъветва и с майка си. Още при последните му думи трябваше да се изправи и да си тръгне, но остана, като смяташе, че той ще каже още нещо, а сега, неизвестно защо, вече не можеше да мръдне. Без да извръща очи към него, пред себе си виждаше напрегнатото му изражение. И през ум не й бе минавало, че някога може да се омъжи за човек, висок почти колкото нея. Отблизо ясно се виждаше колко фини са чертите на лицето му и колко студено е изражението му. Личеше си, че в душата му бушува опустошителна страст.
— Аз не ви познавам, аз изобщо не ви познавам — обади се тя с треперещ глас.
Той се взря в нея и нещо отвътре я накара да срещне погледа му. Очите му преливаха от непозната за нея нежност, но в тях имаше и нещо молещо, като у пребито псе, което я подразни.
— Мисля, че при по-близко познанство ще ме харесате повече — каза Уолтър.
— Да, разбира се, вие сте стеснителен човек.
Наистина, такова странно предложение за женитба. Тя продължаваше да смята, че разговорът им е крайно неподходящ за случая.
Изобщо не бе влюбена в него. Сама не разбираше защо се колебае да му откаже направо.
— Аз съм ужасно глупав — каза той. — Всъщност исках да ви кажа, че в света обичам само вас, че изнемогвам от любов по вас, но ми е ужасно трудно да обясня всичко това.
Неизвестно защо думите му я трогнаха — значи не е чак толкова студен човек. Ами да, разбира се, погрешното впечатление иде от това негово неудачно държане; в този миг тя като че ли го хареса за първи път. Дорис ще се омъжи през ноември. Тогава той вече ще е на път за Китай, а ако му стане жена, и тя ще бъде с него. Никак няма да й е приятно да бъде шаферка на сватбата на Дорис. С удоволствие би се отървала от тази роля. Пък и като си помисли: Дорис — омъжена, а тя — каката — стара мома! Всички знаят крехката възраст на Дорис, от което Кити ще изглежда още постара в очите на хората. Това окончателно ще я закове в редиците на старите моми. Предложението на Уолтър не е от най-съблазнителните, но все пак е предложение за женитба, а най-хубавото в него е, че ще се махне оттук. Страхуваше се от острия език на майка си. Пък и като си помисли, всичките й връстнички бяха отдавна задомени и вече майки. И какво, да им ходи на гости и да пощипва сладките им бебета! А Уолтър Фейн й предлагаше нов живот. Тя обърна към него лицето си, разцъфнало в безпогрешно пресметната усмивка.
— Ако имам неблагоразумието да приема, кога ще се ожените за мен?
Той ахна от удивление и пребледнелите му страни пламнаха.
— Сега. Веднага. Щом кажете. Ще прекараме медения си месец в Италия. Август или септември.
Значи това можеше да я отърве от досадното летуване с майка й и баща й в някоя провинциална пасторска къща за пет лири на седмица. Тя си представи съобщението в „Морнинг Поуст“, че през есента младоженецът трябва да се върне на работа в Китай и затова венчавката ще се състои незабавно. Познаваше майка си достатъчно добре, за да знае, че от новината тя ще направи истинска сензация; макар и временно, Дорис щеше да потъне в сянка, а когато дойде време за грандиозната сватба на Дорис, тя, слава Богу, ще бъде вече далеч оттук.
Протегна ръката си.
— Вие много ми харесвате, но все пак дайте ми време да привикна с тази мисъл.
— Значи отговорът е „да“? — прекъсна я той.
— Така изглежда.
XII
Тогава го познаваше много слабо, но и сега, въпреки че бяха изминали две години от деня на бракосъчетанието им, тя продължаваше да тъне в догадки относно неговия характер. Отначало бе трогната и поласкана от вниманието, с което я обграждаше, но и изумена от силата на неговата страст. С нея бе изключително мил и съобразителен — до такава степен трепереше нищо да не й липсва, че още неизрекла желанието си, той вече бързаше да го задоволи. Непрестанно я обсипваше с дребни подаръчета. Случеше ли се да се почувства зле, никой не можеше да се мери с Уолтър по грижовност и отзивчивост. С радост изпълняваше всички досадни задължения на болногледач и преливаше от любезност. При всяко нейно влизане в стаята той се изправяше на крака, никога не забравяше да й подаде ръка на излизане от колата, а ако ненадейно я срещнеше на улицата, сваляше шапка за поздрав, бързаше да й отвори вратата и никога не влизаше в спалнята или будоара й, без да почука. Никой от познатите на Кити мъже не се отнасяше така със съпругата си. За Уолтър тя бе като скъп гост в къщата му. Това, разбира се, й доставяше огромно удоволствие, но й се струваше и малко превзето. Щеше да се чувства по-добре, ако той се държеше с нея по-непринудено. Дори съпружеските им отношения бяха някак си официални. В леглото бе много страстен, много пламенен, дори малко истеричен и сантиментален.
Дълбоко чувствената му натура смути душата й. Привидната му сдържаност очевидно се дължеше или на стеснителност, или на продължително ограничение — тя самата не можеше да реши кое от двете. Беше й направо неприятно, когато, легнала в уморените му от любов обятия, той я заливаше с глупави гальовни нежности, а от страх да не стане за присмех, бе премълчавал най-искрените си любовни признания. Веднъж тя жестоко го нарани, като се изсмя в лицето му и каза, че говори ужасни нелепости. Тогава почувства как прегръдката му се отпусна безпомощно, той млъкна, утихна, след това стана и напусна спалнята. Не целеше да го обиди и затова след ден-два му подхвърли:
— Ти, глупчо такъв! Та аз нямам нищо против нелепостите, които ми шептиш.
Уолтър се засмя малко стеснително. Много скоро Кити разбра, че той страда от ужасна неспособност да се разтоварва. Беше свит човек. По време на забава например, когато всички запяваха в хор, Уолтър не можеше и устата си да отвори. Седеше като истукан, усмихваше се, за да покаже, че уж му е приятно и забавно, но измъчената му усмивка приличаше по-скоро на саркастично подхилкване и от пръв поглед се виждаше, че гледа на компанията като на сбирщина идиоти. За нищо на света не можеше да се насили да участва в груповите игри, където общителната Кити така много се забавляваше. Докато плаваха към Китай, на кораба устроиха карнавал. От всички пасажери Уолтър единствен отказа, и то съвсем категорично, да се маскира в китайски дрехи, с което прояви презрителното си отношение към тази шутовщина и, разбира се, веднага развали настроението й.
Кити беше весел човек, можеше да бъбри с часове и да се смее с повод и без повод. Мълчанието му винаги я караше да се чувства неловко. Но един негов навик особено я влудяваше: никога не си даваше труд да отвърне на бегло подхвърлените й забележки. Вярно е, че те не се нуждаеха от отговор, но като ги отминаваше в мълчание, я обиждаше. Ако навън вали и тя подметне: „Вали като из ведро“, би трябвало да потвърди поне с едно „Да, така е.“ Но той никога не обелваше дума. До такава степен, че понякога й се искаше да го хване за яката и да го разтърси.
— Казах, че вали като из ведро — ще повтори тя.
Чух — ще се сепне той и ще се усмихне мило, за да й покаже, че я е докачил съвсем неволно. Не се е обадил само защото е нямал какво да каже. Но ако хората говорят само когато имат какво да кажат, мислено ще се усмихне Кити, то тогава човешкият род много скоро ще изгуби способността си да говори.
XIII
Всъщност истината е, че на него му липсваше обаяние. Затова и мнозина не го обичаха, а че е така, Кити се увери много скоро след пристигането им в Хонконг. Не беше съвсем наясно в какво точно се състои работата му, но стигаше й да разбере — а това тя разбра с точност, — че правителственият бактериолог не е кой знае каква клечка. Той от своя страна никак не бе склонен да я посвещава в подробностите от професионалния си живот. Като жена, която се интересува от всичко, в началото тя непрекъснато го разпитваше. Той винаги се измъкваше с някоя шега.
— Скучна е тази работа — отвръщаше й при друг случай. — И много зле платена.
Уолтър беше изключително сдържан човек. Всичко, което бе успяла да узнае за дедите му, произхода, образованието и изобщо за живота му, преди да я срещне, бе изкопчила чрез пряко поставени въпроси. Странно, но единственото нещо, което като че успяваше да го предизвика, бе пряко зададеният въпрос и когато, водена от най-обикновено женско любопитство, тя го заливаше с дъжд от такива въпроси, отговорите му ставаха все по-резки и лаконични. Все дотолкова й стигаше умът, за да види, че тази неохота идеше не от желание да скрие нещо от нея, а от най-обикновена вродена потайност. Той не обичаше да говори за себе си. Стесняваше се, чувстваше се неловко. Просто не умееше да бъде откровен. Обичаше да чете, но все ужасно скучни книги, по мнението на Кити. Било научни трактати, било пътеписи за Китай или исторически трудове. Не знаеше какво е почивка, пък и очевидно не умееше да й се наслаждава. От всички игри признаваше само тениса и бриджа.