А когато Чарли стана неин любовник, отношенията между нея и Уолтър приеха малко парадоксален вид. Тя не можеше да погледне сериозното му вглъбено лице, без да я напуши смях. Чувстваше се прекалено щастлива, за да му се сърди. И в края на краищата нали, ако не беше той, тя никога нямаше да срещне Чарли. Пристъпи последната граница не без колебание, но това колебание не идваше от нежелание да се отдаде на страстта на Чарли, а от възпитанието и условностите на предишния й живот, втълпявани с години. Всичко стана случайно, нито тя, нито той се бяха сетили за възможността, преди сама да им се разкрие. След това Кити с учудване установи, че си е същата, че с нищо не се е променила. Очакваше, че ще претърпи някаква неподозирана метаморфоза, че едва ли не ще се превърне в съвършено различен човек; а когато се погледна в огледалото, изумена откри, че лицето, което я гледа оттам, е нейното, до болка познато предишно лице.
— Сърдиш ли ми се? — попита я той.
— Обожавам те — прошепна му тя в отговор.
— Не мислиш ли, че от глупост пропиляхме толкова много време?
— О, не говори така.
XVI
От щастието, което я преизпълваше, стана дваж по-красива. Точно преди да се омъжи, бе започнала да губи моминската си свежест и изглеждаше поуморена и напрегната. По-злобливите дори взеха да подмятат, че вече била съвсем повяхнала. Но има огромна разлика между момиче на двайсет и пет и омъжена жена на същата възраст. Тя беше като розова пъпка с пожълтели по краищата листца, която неочаквано разцъфва в цялата см прелест. Греещите й очи станаха по-дълбоки. Нейната най-голяма гордост, кожата й, за която полагаше толкова грижи, беше направо блестяща: не можеше да се сравнява с праскова или цвете, а прасковата и цветето трябваше да се сравняват с нея. Кити отново заприлича на осемнайсетгодишно момиче. Намираше се в зенита на най-очарователната си прелест. Всички забелязаха разцъфналата й красота и някои от дамите, които се чувстваха по-близки с нея, приятелски я запитаха не чака ли бебе. А по-безразличните, които я бяха определили като симпатична жена с дълъг нос, побързаха да си признаят, че са сбъркали. Тя беше точно това, което Чарли я бе нарекъл при първата им среща: неземна красавица.
И двамата много умело се справяха с положението. Той й бе казал, че е човек със солиден гръб („Няма да ти позволя да ми се фукаш с фигурата си“, закачливо го бе прекъснала тя) и поради това до голяма степен неуязвим, но трябваше да внимават заради нея. Не биваше често да се виждат насаме или поне не толкова често, колкото му се искаше, защото той трябваше да мисли и за нейната безопасност. Понякога се срещаха в антикварния магазин, понякога, в ранния следобед, когато всички почиваха, използваха и нейната къща, но независимо от това, тя нерядко го виждаше по разни обществени места и тогава много се забавляваше от непринудения начин, по който той я заговаряше — винаги усмихнат, както с всички. Ако някой чуеше закачливия тон, с който се обръщаше към нея, едва ли би се досетил, че само преди час е държал същата тази жена в страстните си обятия.
Тя го обожаваше. Бе великолепен, когато след поло се появяваше с високи ботуши и бели бричове. А в екип за тенис приличаше на същинско момче. Разбира се, Чарлс много се гордееше с фигурата си: това бе най-хубавото мъжко тяло, което бе виждала през живота си. Фигурата си той поддържаше не без усилия. Никога не ядеше хляб, нито картофи, нито масло. Спортуваше много. Тя одобряваше и грижите, които полагаше за ръцете си: веднъж в седмицата ходеше на маникюр. Той наистина беше добър атлет и миналата година бе излязъл победител в местния шампионат по тенис. А като танцьор направо нямаше равен на себе си. Да танцуваш с него, бе истинско удоволствие. Никой не би му дал и четирийсет години. Дори самата тя не му повярва, когато й каза.
— Слушай, това е блъф. Ти нямаш повече от двайсет и пет.
Той се изсмя. Стана му приятно.
— О, скъпа моя, та аз имам син на петнайсет. Вече съм чичко на средна възраст. Още годинка-две и ще се превърна в затлъстял, грохнал старец.
— И на сто ще бъдеш все така очарователен.
Тя харесваше черните му дебели вежди. Дали пък именно те не придаваха на сините му очи този неспокоен израз.
Беше щедро надарен човек. Умееше сносно да свири на пиано — рагтайм, разбира се, — и да пее хумористични песни е плътен, мощен глас и комични маниери. Според нея нямаше нещо, което той да не може да прави: беше отличен администратор и тя се разтапяше от удоволствие, когато й разказваше за специалните поздравления на губернатора във връзка с изпълнението на някоя особено трудна задача.
— И въпреки че не иде аз да го казвам — смееше се той с искрящи от любов очи, — в цялата колония няма човек, който по-успешно да се справя с работата си от мене.
О, как копнееше да бъде негова жена, а не на Уолтър!
XVII
Разбира се, още не можеше да се каже със сигурност дали Уолтър е узнал истината и ако не е, вероятно ще бъде по-добре нещата да си останат така. Но ако е, тогава, в края на краищата, разрешението ще дойде отведнъж и за тримата. Първоначално, макар и неохотно, тя се примиряваше с кратките тайни срещи, но с течение на времето страстта й ставаше все по-силна и всяка внезапно възникнала пречка я влудяваше. Той често й повтаряше, че ненавижда положението си, което го принуждава да бъде дискретен, че ненавижда собствените си вериги, както и нейните: колко прекрасно би било и двамата да са свободни! Тя го разбираше най-добре — всъщност никой не искаше да става скандал и освен това човек има нужда да премисли много неща, преди да се реши да промени живота си, но ако можеха да бъдат отново свободни, колко просто би било всичко!
Пък и нямаше да има кой знае колко много пострадали. Кити отлично знаеше какво представляват съпружеските му отношение с Дороти. Тя беше студена жена и от години вече не ги свързваше никаква любов. Свързваха ги единствено навикът, удобството и, разбира се, децата. Дори за Чарли би било по-лесно, отколкото за нея, защото Уолтър продължаваше да я обича, но, от друга страна пък, Уолтър си имаше работата, която го поглъщаше изцяло, а за един мъж винаги съществува и разтухата в клуба. Отначало той може и да се разстрои, но бързо ще го преживее. Нищо не му пречи да се ожени повторно. Чарли често й признаваше, че недоумява как така се е оставила да я излъже не друг, а Уолтър Фейн.
С устни, присвити в нещо като усмивка, тя мислено се окуражи, като си каза, че дори и Уолтър да ги е хванал на „местопрестъплението“, това не бива да я отчайва, защото си има Чарли. Не ще и дума, от оная бавно завъртаща се топка на вратата косите й още настръхваха, но в края на краищата какво толкова може да направи Уолтър? Пък и да може, те с Чарли са готови на всичко. Не само за нея, но и за Чарли това ще е голямо облекчение, защото така най-силното им и единствено желание на света ще се сбъдне „наготово“.