Выбрать главу

Annotation

Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?

Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници… а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине…

„Сборище на сенки“ е втората част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел — магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард — крадлата с душа на пират.

Така трябва да се пише фентъзи.Пъблишърс Уикли

В. Е. Шуаб

I

I

II

III

IV

V

II

I

II

IІІ

IV

V

IІІ

I

II

IІІ

IV

V

VI

IV

I

II

IІІ

IV

V

V

I

II

IІІ

IV

V

VI

VII

VI

I

II

IІІ

IV

V

VII

I

II

IІІ

IV

V

VIII

I

II

IІІ

IV

V

VI

VII

IX

I

II

IІІ

IV

V

VI

X

I

II

IІІ

IV

V

VI

VII

VIII

IX

Благодарности

За автора

Информация за текста

notes

1

2

3

В. Е. Шуаб

Сборище на сенки

На всички, които с бой си пробиват път в живота.

Магията и магьосникът трябва да са в равновесие. Сама по себе си, магията е хаос. Магьосникът пък трябва да бъде в покой. Ако ли азът е строшен, не подхожда да бъде съд за сила, защото без фокус или мяра я излива от всяка своя пукнатина.Тийрън Серенс, главен жрец на Лондонското светилище

I

Крадецът по море

I

В Арнеско море

Делайла Бард я биваше да си търси неприятности.

Винаги бе смятала това начинание за по-разумно, отколкото да оставя неприятностите да я намерят, но започна да премисля мнението си, след като се озова насред морето в двуместна лодка без весла, без да вижда земя и без нищичко под ръка, освен въжета, стегнали китките ѝ.

Небето над главата ѝ тъмнееше безлунно — море и небе отразяваха осеяния със звезди мрак и отгоре, и отдолу; само плискането на водата под люлеещата се лодка отбелязваше разликата между двете посоки. Безконечното отражение обикновено вдъхваше на Лайла усещането, че е кацнала в центъра на вселената.

Тази нощ, докато дрейфуваше, от него ѝ се прииска да пищи.

Вместо това присви очи към примигващите в далечината светлини — единствено по червеникавия оттенък на магическите фенери различаваше кораба от звездите. И той — нейният кораб! — бавно, но решително се отдалечаваше право пред очите ѝ.

В гърдите ѝ се надигна паника, ала Лайла ѝ устоя.

Аз съм Делайла Бард, помисли си, а въжето се врязваше в кожата ѝ. Аз съм крадец, пират и пътешественик. Стъпвала съм в три различни свята и съм оцеляла. Проливах кралска кръв и държах жива магия в ръцете си. И цял кораб мъжаги не могат да се сравняват по способности с мен. Изобщо не ми трябвате!

Аз съм единствена по проклетия си род!

Лайла се почувства достатъчно вдъхновена от речта си, обърна гръб на кораба и се взря в ширналата се пред нея нощ.

Можеше и да е по-зле, каза си точно преди да усети студена вода да ближе ботушите ѝ. Сведе очи и видя пробойната в лодката. Дупката не беше особено голяма, но и не утешаваше с размера си — и малък процеп е достатъчен да потопи лодка съвсем ефективно, макар и не така бързо.

Лайла простена и се вгледа в грубото въже, затегнато здраво около китките ѝ, двойно благодарна, задето копелетата оставиха краката ѝ свободни, макар и в плен на това извращение — рокля. Дълго и снабдено с фусти, кекаво зелено съоръжение с твърде много тюл и толкова тясно в кръста, та тя едва успяваше да диша, и защо, да му се не види, жените биха си причинявали същото сами?