Annotation
Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници… а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине…
„Сборище на сенки“ е втората част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел — магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард — крадлата с душа на пират.
Така трябва да се пише фентъзи.Пъблишърс Уикли
В. Е. Шуаб
I
I
II
III
IV
V
II
I
II
IІІ
IV
V
IІІ
I
II
IІІ
IV
V
VI
IV
I
II
IІІ
IV
V
V
I
II
IІІ
IV
V
VI
VII
VI
I
II
IІІ
IV
V
VII
I
II
IІІ
IV
V
VIII
I
II
IІІ
IV
V
VI
VII
IX
I
II
IІІ
IV
V
VI
X
I
II
IІІ
IV
V
VI
VII
VIII
IX
Благодарности
За автора
Информация за текста
notes
1
2
3
В. Е. Шуаб
Сборище на сенки
На всички, които с бой си пробиват път в живота.
Магията и магьосникът трябва да са в равновесие. Сама по себе си, магията е хаос. Магьосникът пък трябва да бъде в покой. Ако ли азът е строшен, не подхожда да бъде съд за сила, защото без фокус или мяра я излива от всяка своя пукнатина.Тийрън Серенс, главен жрец на Лондонското светилище
I
Крадецът по море
I
В Арнеско море
Делайла Бард я биваше да си търси неприятности.
Винаги бе смятала това начинание за по-разумно, отколкото да оставя неприятностите да я намерят, но започна да премисля мнението си, след като се озова насред морето в двуместна лодка без весла, без да вижда земя и без нищичко под ръка, освен въжета, стегнали китките ѝ.
Небето над главата ѝ тъмнееше безлунно — море и небе отразяваха осеяния със звезди мрак и отгоре, и отдолу; само плискането на водата под люлеещата се лодка отбелязваше разликата между двете посоки. Безконечното отражение обикновено вдъхваше на Лайла усещането, че е кацнала в центъра на вселената.
Тази нощ, докато дрейфуваше, от него ѝ се прииска да пищи.
Вместо това присви очи към примигващите в далечината светлини — единствено по червеникавия оттенък на магическите фенери различаваше кораба от звездите. И той — нейният кораб! — бавно, но решително се отдалечаваше право пред очите ѝ.
В гърдите ѝ се надигна паника, ала Лайла ѝ устоя.
Аз съм Делайла Бард, помисли си, а въжето се врязваше в кожата ѝ. Аз съм крадец, пират и пътешественик. Стъпвала съм в три различни свята и съм оцеляла. Проливах кралска кръв и държах жива магия в ръцете си. И цял кораб мъжаги не могат да се сравняват по способности с мен. Изобщо не ми трябвате!
Аз съм единствена по проклетия си род!
Лайла се почувства достатъчно вдъхновена от речта си, обърна гръб на кораба и се взря в ширналата се пред нея нощ.
Можеше и да е по-зле, каза си точно преди да усети студена вода да ближе ботушите ѝ. Сведе очи и видя пробойната в лодката. Дупката не беше особено голяма, но и не утешаваше с размера си — и малък процеп е достатъчен да потопи лодка съвсем ефективно, макар и не така бързо.
Лайла простена и се вгледа в грубото въже, затегнато здраво около китките ѝ, двойно благодарна, задето копелетата оставиха краката ѝ свободни, макар и в плен на това извращение — рокля. Дълго и снабдено с фусти, кекаво зелено съоръжение с твърде много тюл и толкова тясно в кръста, та тя едва успяваше да диша, и защо, да му се не види, жените биха си причинявали същото сами?