Лайла закрачи по улицата, стиснала в ръка откраднатата кесия на играча. Добрият крадец се нуждае не само от сръчни пръсти. Важно е и да умееш да превръщаш ситуациите във възможности. Претегли кесията в длан и се усмихна на тежестта ѝ. Кръвта ѝ пееше победоносно.
А после зад нея се разнесе вик.
Тя се извърна и се озова лице в лице с току-що обрания брадат тип. Не си даде труда да отрича — не знаеше достатъчно арнески за целта, пък и още държеше кесията между пръстите си. Само прибра плячката и се приготви за бой. Противникът беше два пъти по-масивен от нея и с една глава по-висок. В рамките на една крачка в ръката му изникна закривен нож, умалена версия на коса. Заповедно избуча срещу Лайла. Вероятно ѝ даваше възможност да върне краденото и да си тръгне невредима. Но тя се съмняваше доколко наранената му гордост би го позволила, а и при всички случаи тя се нуждаеше от парите твърде много, та да рискува. Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на дързостта си.
— Който го намери, негово си е — заяви Лайла и констатацията ѝ предизвика почуда у противника. По дяволите! Кел я беше предупредил, че английският си има цел и място в този свят. Битува сред аристокрацията, не сред бандитите. Ако тя възнамерява да оцелее по море, трябва да си държи езика зад зъбите, докато се научи да говори арнески.
Брадатият промърмори още нещо и прокара длан по протежение на острието си. Изглеждаше много, много остро.
Лайла въздъхна и извади своето оръжие — назъбен нож с дръжка, удобна за стискане в юмрук, и предпазител във формата на метален бокс. Огледа отново противника си и извади и втори нож — късият и остър, който използва да среже кесията.
— Знаеш ли — подхвана на английски, защото наоколо и бездруго нямаше никого, — все още имаш време да си тръгнеш…
Брадатият изплю срещу нея изречение, завършващо с „пилсе“, една от малкото арнески думи, познати на Лайла. И беше наясно, че не е прилична. Продължаваше да се цупи когато противникът я нападна. Тя отскочи и приклещи сърпа между двете си остриета — по улицата отекна звънко стържене на метал в метал. При все плисъка на морето и гълчавата от кръчмите, двамата нямаше да останат насаме задълго.
Девойката отблъсна острието още докато се мъчеше да си възвърне равновесието, и отскочи, щом мъжът замахна отново — този път пропусна гърлото ѝ на косъм.
Лайла се приведе, извърна се и се изправи, улавяйки поредния замах на сърпа върху основния си нож — оръжията се плъзнаха и острието на мъжа се закачи на предпазителя на дръжката. Тя завъртя китка и нападна над ръба на сърпа, като заби металния бокс върху кокалчетата си в зъбите на мъжа. Той се олюля, ала междувременно Лайла вече бе замахнала с второто острие и го заби под ребрата му. Комарджията се закашля, по брадата му плисна кръв, но той посегна да посече крадлата с последни сили. Принуди я да изтегли оръжието си нагоре, през органи и зад кости, и най-сетне сърпът на нападателя ѝ се изхлузи от пръстите му и коленете му поддадоха.
За миг съвсем друга смърт се повтори в мислите на Лайла — друго тяло, набучено на острието ѝ: момче в замъка в избеления Бял свят. Не беше първата ѝ жертва, но се явяваше първи, когото посече преднамерено. Първа жертва, която болеше. Споменът проблесна и затихна, а девойката се освести отново на пристана, преизпълнена с вина, която изкървяваше заедно с живота на противника ѝ. Всичко стана толкова бързо.
Комарджията рухна на улицата, а Лайла се отдръпна с уши, още звънтящи от сблъсъка на остриетата и напрежението на битката. Пое си няколко пъти дъх за успокоение и се обърна да побегне — и се озова лице в лице с петимата други моряци от кораба.
Те заговориха недоволно.
Наизвадиха оръжия.
Лайла изруга под нос и за момент стрелна с поглед двореца, прекрачил реката зад гърбовете им. Разтърси я изпълнена със слабост мисъл — трябваше да остане, позволено беше да остане, щеше да бъде в безопасност — но я потуши и стисна ножовете си.
Тя беше Делайла Бард и щеше да живее или да умре по своите проклети…
Нечий юмрук се заби в корема ѝ и отклони от релсите влака на мисълта ѝ. Миг по-късно втори удар се стовари и в челюстта ѝ. Крадлата рухна подкосена, по-големият нож се изхлузи от хватката ѝ, а пред очите ѝ затанцуваха звезди. Пребори се да се изправи на четири крака, стиснала второто острие, и нечий ботуш ѝ премаза ръката. Друг я подритна в ребрата. Последва удар по слепоочието и в течение на дълги секунди светът изгуби фокус. Върна се ясен пред очите на Лайла едва когато силни ръце я изправиха на крака. Под брадичката я погъделичка меч и тя се вцепени, ала светът ѝ не свърши, прекършен от острието.