Вместо това моряците увиха около китките ѝ и затегнаха здраво кожен ремък — доста сходен с прерязания, за да вземе кесията. Сетне помъкнаха пленничката си по пристана.
Гласовете на мъжете изпълниха главата ѝ като бял шум, а една дума отскачаше напред-назад по-често от останалите.
Касеро. Лайла не знаеше какво означава.
Вкуси кръв, но не разпозна дали тече от носа, устата или гърлото ѝ. Нямаше никакво значение, ако планираха да хвърлят трупа ѝ в Айл (освен ако не беше светотатство — предположението накара Лайла да се чуди как ли постъпват тук с мъртъвците), но след няколко минути напрегнато обсъждане, моряците я подкараха по трапа на кораба, в чийто оглед прекара цял следобед. Чу тупване, обърна се и видя един от похитителите ѝ да слага на дъската и брадатия труп.
Интересно, помисли си замаяно. Не го качиха на борда.
През цялото време Лайла стискаше зъби и мълчанието ѝ сякаш само изнерви екипажа. Крещяха си един на друг, викаха и срещу нея. От кубрика наизлязоха и още моряци. И те споменаваха често „касеро“. Лайла си пожела да бе разполагала с повече от няколко дни да учи арнески. Касеро „съдебно дело“ ли значеше? Смърт? Убийство?
После обаче на палубата се качи моряк с черен пояс и елегантна шапка, лъскав меч и опасна усмивка. Виковете утихнаха, а Лайла разбра:
Касеро означава капитан.
Капитанът на „Среднощно острие“ се оказа впечатляваща личност. И поразително млад. Кожата му бе загоряла от плаване, но гладка, косата му — наситено кестенява, с бронзови оттенъци — бе прихваната с елегантна шнола. Обходи с очи — толкова тъмносини, че почти черни — трупа на трапа, тълпата сбрали се моряци, накрая — Лайла. На лявата вежда на касеро проблясваше сапфир.
— Керс ла? — попита той.
Петимата, довлекли Лайла на борда, избухнаха в яростна разправия. Тя дори не се опита да проследи разговора и да обърне внимание какви думи отекват покрай нея. Не откъсваше поглед от капитана. Той очевидно слушаше твърденията на моряците, но също гледаше право в нея. Най-после похитителите ѝ се измориха и капитанът започна да я разпитва — или поне да ѝ приказва. Не ѝ се стори особено ядосан, само недоволен. Стисна с пръсти носа си и заговори бързо, очевидно без да осъзнава факта, че Лайла не знае повече от няколко арнески думи. Тя зачака прозрението да го сполети и, наистина, в крайна сметка капитанът трябва да бе разчел празнотата в погледа ѝ като липса на разбиране, понеже млъкна.
— Шаст — промърмори под нос и започна отначало по-бавно. Изпробва няколко други езика, всеки или по-гърлен, или по-мек от арнеския, с надежда да види светлина на разбиране в очите ѝ, но Лайла само клатеше глава. Знаеше няколко френски думи, което сигурно нямаше да ѝ помогне в този свят. Тук изобщо нямаше Франция.
— Анеш — реши капитанът накрая: тази арнеска дума, поне доколкото Лайла бе открила, минаваше за нещо като примирено съгласие. — Та… — той я посочи — … васар… — прекара пръст през гърлото си. — … мас… — посочи себе си — … еран гаст.
И после посочи трупа на онзи, когото тя изкорми.
Гаст. Вече знаеше думата. Крадец.
— Та васар мас еран гаст.
Ти уби главния ми крадец.
Лайла се усмихна независимо от обстоятелствата и добави новите думи към скромния си арсенал.
— Васар ес — отсече един от моряците и посочи девойката. Убий я. Или по-скоро „убий го“, защото тя бе почти сигурна, че тайната на пола ѝ все още не е разкрита. А нямаше намерение да осведомява никого за особеностите на положението си. Колкото и далеч от дома да се намираше, някои неща не се променяха и тя предпочиташе да бъде мъж, дори и в комплект да върви прилагателното „мъртъв“. А екипажът явно имаше подобни намерения, понеже през групата премина одобрително мърморене, предизвикано от „васар“.
Капитанът зарови пръсти в косата си, очевидно обмисляйки идеята. Вдигна вежда към Лайла, сякаш да каже „Е, какво да сторя според теб?“.
Осени я идея. При това много глупава. Но и глупавата идея е по-добра от никаква, поне на теория. И така девойката нареди думите и ги подплати с най-острата си усмивка. Бавно изреди: