Известно време се оглеждаха един друг мълчаливо, като шахматисти преди първия ход. Лайла мразеше шаха. Не ѝ стигаше търпение за тази игра.
Алукард първи се размърда и първи проговори:
— Коя си ти?
— Казах ти — отвърна тя простичко. — Наричам се Бард.
— Бард — повтори той. — Няма благороднически род с такова име. От кои си всъщност? Росек? Касин? Лорени?
Лайла изсумтя под нос, но не отговори. Алукард предполагаше — единственият логичен вариант за всеки от Арнес — че понеже говори английски или висш кралски, тя трябва да е благородничка. Наследничка със синя кръв, обучена да сипе английските думи като скъпоценности, за да впечатли краля, да спечели титла, дори корона. Девойката си представи принца — Рай — с топлия му чар и флиртаджийската аура. Навярно бе способна да привлече вниманието му, ако си пожелаеше. После обаче мислите ѝ се отнесоха към Кел, застанал като сянка зад живописния наследник. Кел с рижавата коса и черното око, вечно намръщен.
— Добре де — отсече Алукард, — един по-лесен въпрос. Имаш ли си собствено име, мис Бард?
Лайла вдигна вежда.
— Да, да, знам, че си жена. В двора би минала за твърде хубаво момченце, но обикновено на корабите се хващат хора с повечко…
— Мускули? — предположи тя.
— Щях да кажа „растителност по лицето“.
Лайла се ухили независимо от неудобната ситуация.
— Откога знаеш?
— Откакто се качи на борда.
— Но ми позволи да остана.
— Стори ми се интересна… — Алукард си наля втора чаша. — Кажи ми, какво те доведе на моя кораб?
— Моряците ти.
— Да, но те видях и преди това през деня. Ти искаше да се качиш на борда.
Лайла се замисли, накрая призна:
— Корабът ти ми хареса. Изглежда скъп.
— Да, скъпичък си е.
— Канех се да изчакам екипажът да слезе на брега, после да те убия и да си присвоя „Острието“.
— Какъв хитър план — проточи Алукард и отпи от виното.
Лайла сви рамене:
— Винаги съм искала пиратски кораб.
При тези думи капитанът се засмя:
— Какво те кара да смяташ, че съм пират, мис Бард?
Лайла се намръщи. Не го разбра. Нали предишния ден, макар и пленник на „Острието“, стана свидетел как превземат кораб и от наблюдателницата видя как моряците се сражават, побеждават и отплават с плячката.
— Че какво друго да си?
— Всъщност съм капер — обясни капитанът и вирна брадичка. — Служа на добрата стара арнеска корона. Плавам с разрешението на рода Мареш. Пазя ги по море и отстранявам всички изпречили ми се неприятности. Иначе защо, според теб, висшият ми кралски щеше да е така добър, а?
Лайла изруга под нос. Нищо чудно, че моряците бяха добре приети в онази пивница с компаса. Бяха истински моряци. При тази мисъл сърцето ѝ пропадна в петите.
— Но не плаваш под кралския флаг — уточни тя.
— Е сигурно бих могъл…
— Тогава защо не го правиш? — сопна се Лайла.
Алукард сви рамене.
— Не е така забавно, предполагам — и ѝ се усмихна, този път хищно. — Както отбелязах, щях да вея кралския флаг, ако ми се искаше да ме нападат на всяка крачка или пък да изплаша плячката си. Но си харесвам кораба твърде много и не желая да го гледам как потъва, нито ми се иска да изгубя поста, само защото нямам с какви резултати да се похваля. Не, остриетата предпочитат по-изискана форма на проникване. Но не сме пирати… — Явно беше забелязал как пада духа на Лайла, понеже допълни: — Стига де, защо си толкова разочарована от думите ми, мис Бард? Все едно как го наричаш, пиратство или каперство, разликата е само на хартия. Наистина има значение единствено, че съм капитан на този кораб. И възнамерявам да си запазя и поста, и живота. А това ни връща към въпроса какво да правим с теб. Нощта, когато намушка онзи тип, Белс… едно-едничко нещо ти спаси кожата: уби го на сушата, а не в морето. На корабите има правила, Бард. Ако беше проляла кръв на борда на моя, нямаше да имам избор, освен да пролея и твоята…
— И все още е по силите ти — отбеляза тя, — а моряците ти несъмнено няма да възразят. Така че, защо ми спаси живота?
Въпросът я гризеше още от онази първа нощ.
— Бях любопитен — призна капитанът, загледан в кротките белезникави пламъци в камината. Стрелна гостенката си с тъмен поглед и допълни: — Освен това вече месеци наред се чудех как да се отърва от Белс — продажното копеленце ме крадеше. Ето защо го приех като услуга и реших да я върна. За твое щастие, по-голямата част от екипажа и бездруго мразеше негодника.