Еса се приближи до капитанското кресло и недоволно ококори огромните си люлякови очи срещу Лайла. Не мигаше. Девойката беше почти сигурна, че би следвало котките да мигат.
— Та — Алукард се протегна по котешки, — ти се качи на борда с намерението да ме убиеш и да откраднеш кораба ми. Разполагаше със седмица, защо още не си опитала?
Лайла сви рамене:
— Не сме приставали никъде.
Капитанът се подсмихна:
— Винаги ли си така чаровна?
— Само на родния си език. Има какво още да се иска от арнеския ми, както сам отбеляза.
— Странно, като се има предвид, че никога не съм срещал човек, който говори дворцовия език, но не и този на простолюдието…
Алукард млъкна, очевидно очакваше отговора ѝ. Лайла отпи от виното си и остави тишината да се нагнетява.
— Знаеш ли — обади се капитанът, щом стана ясно, че тя няма да осветли пътя му. — Прекарай нощта с мен и ще ти помогна да подобриш езика си.
При тези думи Лайла едва не се задави с виното и стрелна Алукард с гневен поглед. Той обаче се смееше — смехът му беше лек и естествен, макар че котката настръхна.
— Не исках да прозвучи по този начин — овладя се той. Лайла имаше чувството, че е добила цвета на питието в чашата си. Лицето ѝ гореше. Прииска ѝ се да го удари.
— Защо да не ми правиш компания, например — опита капитанът отново, — а аз ще запазя тайната ти.
— И да дадеш повод на екипажа да мисли, че си лягаме заедно?
— О, едва ли ще си го помислят… — капитанът махна с ръка. Лайла се постара да не изпита обида. — А и обещавам, че преследвам само насладата от разговора с теб. Дори ще ти помогна с арнеския.
Размишлявайки, крадлата почукваше с пръсти по подлакътника. Накрая реши:
— Добре… — Изправи се и отиде до бюрото, където ножът ѝ още се въргаляше върху картите. Сети се как капитанът го изтръгна от хватката ѝ. — Но искам услуга в замяна.
— Странно, смятах за услуга разрешението ми да останеш на моя кораб, макар да си лъжкиня, крадла и убийца. Но моля те, продължавай!
— Магията — опипа почвата Лайла, докато прибираше острието в канията му.
Алукард вдигна украсената си със сапфир вежда:
— Какво за нея?
Девойката се поколеба, докато се мъчеше да подбере подходящите думи:
— Бива те в нея.
— И?
Лайла извади подаръка на Кел от джоба си и го сложи на масата.
— И аз искам да се науча…
Ако се канеше да се възползва от възможностите на този нов свят, се налагаше да научи истинския му език.
— Не съм много добър учител — предупреди Алукард.
— Но пък аз уча бързо.
Капитанът наклони глава в размисъл. После взе кутията на Кел, щракна ключалката и я остави да се разтвори в шепата му.
— Какво искаш да научиш?
Лайла седна отново в креслото и се наведе напред, отпуснала лакти на коленете си.
— Всичко.
V
Арнеско море
По време на обиколката си из тайните кътчета на кораба Лайла си тананикаше. Пъхна ръка в джоба си и обви пръсти около запазеното от нея парче Бял камък. Беше и напомняне, и предупреждение.
Нощта напредваше, а „Среднощно острие“ плаваше далеч от оглозганите кости на „Медния крадец“. Тринайсетте пирати, които крадлата не беше убила, скоро щяха да се събудят само за да открият капитана си мъртъв и кораба си — ограбен. Можеше да е и по-зле; гърлата им да са прерязани по протежение на татуираните ножове. Но Алукард предпочиташе да оставя пиратите живи, защото — твърдеше той — залавянето и освобождението правят моретата по-интересни.
Затоплена от виното, в приятна компания, на кораб, полюляващ се под краката, морски въздух, обгърнал раменете ѝ, и вълни, припяващи песента си — тъкмо за тази песен бе копняла толкова време — Лайла се наслаждаваше на истинско щастие.
Напрегнат глас изсъска в ухото ѝ:
Бягай оттук.
Лайла го разпозна — не принадлежеше на никой от моряците, а идваше от улиците в Сивия Лондон — нейният Лондон; гласът на момичето, което бе представлявала години наред, на ръба на отчаянието и подозрителна към всичко не нейно и единствено нейно.
Бягай оттук, настояваше гласът. Но тя не желаеше.
И това я уплаши повече от всичко друго.
Поклати глава и по пътя към своята каюта затананика песента за Сероус — своеобразна защита от неприятности, макар вече месеци наред да не бе срещала такива на борда на своя кораб. Не че ѝ принадлежеше, поне не точно, все още не.