Само лорд Сол-ин-Ар имаше вид на имунизиран срещу атмосферата на недоволство. Настроението му явно се беше подобрило.
Кел огледа трибуните. Не осъзнаваше, че търси Лайла — не и докато не я забеляза сред тълпата. Би трябвало да е невъзможно на толкова огромен стадион, ала той усещаше промяната в гравитацията, привличането на присъствието ѝ и погледът му я откри на отсрещната трибуна. Оттук нито виждаше чертите ѝ, нито дали се движат устните ѝ, но си представи, че беззвучно ги помръдва в „здравей“.
После Рай излезе напред, съумя да събере капка от обичайния си чар и вдигна златния усилвател към устните си. Извика:
— Добре дошли! Глад’ач! Сасорс! Какъв турнир беше, а? Напълно достойно е и трите ни империи да стигнат днес дотук, представени поравно в лицето на тримата ни велики шампиони. От Фаро близначка по рождение, несравнима в ринга, огнената Тос-ан-Мир! — Силно свиркане огласи стадиона, докато фароанката се кланяше, а златната ѝ маска смигваше на светлината. — От Веск зверският боец, вълчият герой Рул! — На арената Рул нададе вой и весканците в тълпата подеха призива му. — И, разбира се, от родния ни Арнес капитанът на моретата и принц на магията Алукард!
Ръкоплясканията бяха гръмотевични и дори Кел плесна с ръце, макар и полека, без да вдига много шум.
— Правилата в този последен рунд са прости — продължи Рай, — понеже са малко. Вече не става дума за игра на точки. Магическата броня е съставена от двадесет и осем плочки, някои от тях са големи мишени, други — малки и трудни за улучване. Днес последният с поне една нестрошена плочка печели короната. Така че приветствайте тримата си магьосници, защото само един ще напусне този ринг като шампион!
Фанфарите засвириха, сферите се строшиха и веднага след началото на състезанието Рай се оттегли в сянката на платформата.
На арената магьосниците се превърнаха във вихър от стихии — земя и огън за Рул, огън и въздух за Тос-ан-Мир и земя, въздух и вода за Алукард. Разбира се, че ще се окаже триада, помисли си Кел мрачно.
Не мина и минута и Алукард нанесе първия удар в рамото на Рул. Минаха обаче цели пет, преди Рул да забие следващия в прасеца на капера. Доволна, Тос-ан-Мир остави двамата си противници да си разменят удари по учебник, но скоро капитанът стовари леден удар под коленете ѝ и тя се присъедини към мелето.
В кралската ложа цареше задушаваща атмосфера. Рай мълчеше, приведен уморено в сянката на навеса на терасата, докато Кел стоеше бдително изправен редом с краля, чийто поглед така и не се отклоняваше от битката.
На арената Тос-ан-Мир се движеше като маскирана в златно сянка, танцуваше по въздуха, докато Рул притичваше и атакуваше с хищническия си маниер. Алукард продължаваше да пристъпва с благородническа грация, ала стихиите му летяха и свистяха около него като буря. Отгласите от битката бяха напълно погълнати от тътена на скандиранията, но взрив от светлина отбелязваше всяка точка — яркият изблик само възбуждаше тълпата още повече.
И постепенно, милостиво, напрежението в кралската ложа започна да се оттича. Настроението се подобри като въздух след буря и на Кел му призля от облекчение. Прислужници донесоха чай. Принц Кол се пошегува, а Максим се разсмя. Кралицата направи комплимент за магьосника на лорд Сол-ин-Ар.
В края на първия час плочките на Рул свършиха и той остана седнал замаян на каменния под, а Алукард и Тос-ан-Мир танцуваха един около друг и се сблъскваха като мечове, преди да се разделят. А сетне — бавно, но сигурно Алукард Емъри започна да губи. Кел усети духът му да се въздига, макар че Рай го цапна по рамото, понеже се забрави и взе да ликува при един от ударите на Тос-ан-Мир. Алукард се стегна, скъси разликата и двамата бойци стигнаха до патова ситуация.
Промяната настъпи, защото огнетворката се промъкна зад капитана и навлезе под защитата му. Посегна да строши последната му плочка с остър като нож порив, но магьосникът изненадващо се отдръпна от пътя ѝ и удар на вода разби последния елемент от нейната броня.
И изведнъж състезанието приключи.
Турнира спечели Алукард Емъри.
Кел простена, стадионът избухна в триумфална глъчка, заваляха рози и сребърни знаменца, във въздуха заотеква името на шампиона:
— Алукард! Алукард! Алукард!
И макар Рай да прояви благоразумието да не подскача и да не вика като останалите зрители, не скри от Кел гордата си усмивка, с която пристъпи напред да обяви официално победителя на „Есен таш“.