Светии, помисли си Кел. Емъри ще стане още по-непоносим.
Лорд Сол-ин-Ар се обърна към Тос-ан-Мир и зрителите на фароански, принцеса Кора похвали Рул и присъстващите весканци и накрая принц Рай отпрати зрителите с обещание за празненства и церемонии по закриването — останалата част от деня бе отделена за пиршества.
Кралят се усмихваше и дори тупна Кел по гърба, докато семейство Мареш се прибираше в двореца, следвани от цяла процесия радостни поданици.
На изкачване по дворцовите стъпала и на влизане в обсипаното с цветя преддверие всичко изглеждаше наред.
Кел обаче забеляза как кралицата задържа Рай на площадката и тихо му зададе въпрос. Когато се извърна да види защо са спрели, вратите вече се затваряха и отсякоха утринната светлина и ехото от града. В мъждиво осветеното фоайе Кел мерна за миг отблясък от метал, а кралят смъкна илюзията за добронамереност и изрече само две думи — дори не бяха насочени към антари, а към шестимата гвардейци, събрани в голям кръг.
Две думи, но от тях на Кел му се прииска изобщо да не се беше връщал.
— Арестувайте го!
VII
Лайла вдигна чаша с всички останали от „Среднощно острие“: поливаха победата на капитана си.
Целият екипаж се беше събрал в „Лъкатушния път“ — държаха се все едно са отново на кораба след успешно нощно плячкосване, когато се смееха, пиеха и си разказваха истории, преди Лайла и капитанът да се оттеглят по каютите си.
Алукард Емъри беше насинен, окървавен и без съмнение изтощен, но това не го спря да празнува. Застанал прав върху една маса в средата на пивницата, черпеше наред и разказваше за птици и дракони — Лайла изпусна нишката на темата, защото спря да го слуша. Главоболието ѝ още пулсираше, костите я боляха при всяко движение. Тийрън ѝ даде тоник за успокояване на болката и възвръщане на силата, освен това настоя да се храни редовно и да навакса със съня. И двете предписания изглеждаха толкова вероятни, колкото да се измъкне от Лондон без обявена награда за главата ѝ. Взе отварата му с няколко смътни обещания за другото.
— Балансът — напомни ѝ жрецът, пъхайки стъкленицата в ръката ѝ, — не се отнася само за магията. Част от него е просто здрав разум. Тялото е съд. Ако не се отнасяш с грижа към него, ще се пукне. Всички си имат граници. Дори ти, мис Бард!
Извърна се да си върви, но тя го извика. Трябваше да знае, преди да се откаже от поредния живот.
— Тийрън, преди време ми каза, че виждаш нещо в мен. Сила.
— Така е.
— Каква е? — попита Лайла. — Какво съм аз?
Тийрън я премери с присъщия си продължителен и безизразен поглед.
— Питаш ме дали вярвам, че си антари.
Тя кимна.
— Не мога да ти отговоря — сподели авен есен откровено. — Не знам.
— Мислех те за всезнаещ — изсумтя девойката.
— Кой ти е втълпил такова нещо? — Тревогата му се преля в сериозност. — Ти си специална, Делайла Бард. Нямам представа обаче какво точно представляваш. Все ще разберем по един или друг начин.
Звън на строшено стъкло върна вниманието на Лайла обратно към пивницата и Алукард на масата.
— Хей, капитане — подвикна Васри, — имам въпрос! Какво планираш да правиш с цялата тази печалба?
— Да си наема по-свестен екипаж — отвърна Алукард, а сапфирът отново намигаше във веждата му.
Тав преметна ръка през раменете на Лайла.
— А ти къде беше, Бард? Почти не съм те виждал.
— Стига ми да ви зяпам мутрите на борда на „Острието“ — сопна му се тя.
— Приказките ти са сурови — констатира Васри с очи, оцъклени от пиене, — но сърцето ти е меко.
— Меко като нож.
— Нали знаеш, ножът е лоша вест само ако си от погрешната му страна.
— Хубаво, че си една от нас!
Гърдите я стегнаха. Те не знаеха — нито за преструвката ѝ, нито за истинския Стасион Елсор нейде сред вълните, нито че Алукард я прогони от екипажа.
Забеляза как Ленос я наблюдава от другата страна на масата и по искрицата в погледа му предположи, че той знае. Най-малкото е наясно със заминаването ѝ, ако не и с причината.
Лайла се изправи на крака.
— Отивам да глътна въздух! — промърмори, но не спря, когато излезе навън.
Преполови пътя до двореца още преди да се усети и после просто продължи нататък, изкачи стълбите и откри мастър Тийрън на горната площадка, а по очите му позна, че нещо се е объркало ужасно. Попита:
— Какво има?
Авен есен преглътна: