— Так — Кел порица брат си на арнески понеже на подобни места не беше редно да се говори висш кралски.
— Какво? — попита Рай невинно и грабна шапката от главата на брат си. — Не е „Раченаст“. А и тук имам работа.
— Каква по-точно? — поинтересува се Кел, докато брат му наместваше шапката върху къдриците си, но принцът само му смигна и хлътна вътре, така че на младежа му остана да избира: да стои отвън, докато замръзне… или да го последва.
Заведението ухаеше на море и бира. „Великолепие“ беше открито, с пищни цветове и ярки светлини, а „Водите“ сякаш се състоеше само от тъмни ъгли и пълни с жарава мангали, маси и сепарета, проснати като трупове из помещението. Въздухът тежеше от дим и кънтеше от шумен смях и пиянски заплахи.
Това заведение поне не си придава фасони, помисли си Кел. Без преструвки. Без илюзии. Напомняше му за „На хвърлей камък“, за „Залязващо слънце“, за „Ожарен кокал“. Фиксирани точки в света — места, където Кел си въртеше бизнеса по времето, когато не беше така почтен; когато разменяше дрънкулки от далечни места — такива, до които само той беше способен да стигне.
На път към бара Рай смъкна периферията на шапката над светлите си очи. Даде знак на човечето зад бармана и плъзна по плота лист хартия и сребърен лин.
— За „Есен таш“ — прошепна принцът.
— Състезател? — гласът на човечето наподобяваше дрънчене на камъни.
— Камеров Лости.
— За победа?
Рай поклати глава:
— Не. Само до деветката.
Непознатият го погледна озадачен, но прие облога с щракване на пръсти и се оттегли в ъгъла на бара.
Кел поклати невярващо глава:
— Дойде тук, на това място, за залог. В турнир, който ти провеждаш…
В очите на Рай танцуваха искрици:
— Абсолютно вярно.
— Надали е законно — заключи Кел.
— Което е причината да сме тук.
— Я ми обясни защо не биваше да започваме нощта оттук?
— Понеже — Рай даде знак на бармана, — когато те измъкнах от двореца, ти беше в лошо настроение. Не е необичайно, но поначало беше твърдо решен да презреш първата ни спирка тази нощ, която и да е тя. Просто се подготвих предварително.
Барманът се приближи, без да сваля очи от чашата, която лъскаше. Дори да бе забелязал рижавата коса и черното око на Кел, въобще не му пролича.
— Два пъти „Черната Сали“ — поръча Рай на арнески и прояви достатъчно ум да плати с дребни монети, а не с лин или златен рин, с каквито разполагаха благородниците. Барманът кимна и им сервира две чаши гъста тъмна напитка.
Кел вдигна своята — течността беше твърде гъста и непрозрачна на вид — и отпи предпазливо. Замалко да се задави, а неколцина насядали около бара посетители се разсмяха. Питието беше гадничко на вкус, лепкаво като сироп, ала силно и се стичаше неохотно по гърлото, но и удряше в главата.
— Отровна смес — плю той. — Какво има вътре?
— Повярвай ми, братко, не щеш и да знаеш — Рай се извърна отново към бармана. — Ще вземем и две зимни бири.
— Кой пие такова чудо? — задави се Кел.
— Който иска да се напие — обясни Рай и с гримаса отпи голяма, трудна за преглъщане глътка.
Още докато избутваше чашата си встрани, Кел усети как му се завърта главата.
— Забави малко темпото — помоли, но принцът изглеждаше твърдо решен да пресуши чашата, после я удари в плота със замах и потрепери. Мъжете в края на бара стовариха одобрително халби и Рай им се поклони нестабилно.
— Впечатляващо — промърмори Кел.
В същия миг някой зад тях се изхрачи:
— Мен ако питаш, принцът е глезено лайно.
И двамата се вцепениха. Проницателният господин се бе привел над маса заедно с двамина други, с гръб към бара.
— Глей си езика — предупреди едното му приятелче, — туй е кралчето, дето го плюеш…
Преди Кел да изпита облекчение, и тримата избухнаха в смях.
Рай стисна плота с побелели кокалчета и младият антари се вкопчи в рамото на брат си — достатъчно силно, та болката да отекне и в неговото. Последното, от което имаше нужда, беше принцът-наследник да се замеси в бой в „Благословени води“.
— Какво точно каза — изсъска в ухото на Рай, — за онези, дето искали да ни гледат как горим?
— Разправят, че грам магия нямало в него — продължи първият от троицата, очевидно пиян. Трезвен човек не би говорил подобни неща на висок глас.
— Нищо чудно — промърмори вторият.
— Не е честно — обади се третият. — Щото нали знаете, че ако не беше горе в оня лъскав палат, щеше да проси като псе.