Принцът се обърна към него, вкопчен в ръба на сепарето. С оцъклени очи изръмжа:
— Вече и говориш от името на двама ни, а? Първо тялото, а сега и волята ми ли си присвояваш?
Това беше удар под кръста и Кел внезапно се почувства ужасно уморен. На свой ред се ядоса:
— Хубаво. Давай. Отрови и двама ни.
Разтри очи и проследи криволичещия път на брат си. Рай обичаше да си пийва, но досега не бе проявявал твърдо намерение да се напие до безсъзнание; до степен да изгуби способност да мисли. Светците знаеха, че и Кел си има демони, но той поне бе наясно, че няма да ги удави. Не и по този начин. Чудеше се защо продължава да позволява на Рай да опитва.
Кел прерови джобовете на палтото си и намери бронзовата табакера с три тънки пури.
Не беше кой знае какъв пушач — и страстен пияч не беше — ала в желанието си да върне поне част от контрола над веществата, които вкарваше в тялото си, щракна с пръсти, над палеца му затанцува малко пламъче — и от него запали пуретата.
Вдиша дълбоко — това не беше тютюн като в Сивия Лондон, нито ужасната гадост, каквато пушеха в Белия, а листа от меко, ароматно растение, предназначено да освежи ума му и да успокои нервите. Кел издиша дима и разсеяно проследи облачето.
Чу стъпки и вдигна глава в очакване да види Рай, ала пред него се оказа млада дама. Имаше всички белези на член на свитата на Кисимир — от увитите около главата тъмни плитки до златните пафти и медальона с котешко око на шията.
— Аван — поздрави тя с копринен глас.
— Аван — отвърна Кел.
Хубавицата пристъпи напред, а роклята ѝ прошумоля по ръба на сепарето.
— Мастър Васрин праща поздравите си и желае да ви предам съобщение.
— Какво гласи то? — антари си дръпна от пуретата.
Жената се усмихна и, преди Кел да стори каквото и да е — дори да издиша — тя се пресегна, сграбчи лицето му в шепи и го целуна. Дъхът в гърдите на младежа спря, обля го гореща вълна и когато пратеничката се отдръпна — не много, а колкото да срещне очите му — тя издиша облак дим. Той почти се разсмя. Момичето изви устни в котешка усмивка и се вгледа в очите му, не със страх или дори изненада, а по-скоро с възбуда. С възхита. И Кел осъзна, че в този момент трябва да се почувства натрапник… но не изпита нищо подобно.
Погледна покрай нея към принца — още стоеше на бара.
— Тя само това ли каза? — поинтересува се Кел.
Момичето изви устни:
— Инструкциите ѝ бяха неясни, мас авен варес.
Мой благословени принце.
— Не — намръщи се младежът. — Не съм принц.
— Какво тогава?
Той преглътна:
— Просто Кел.
Момичето се изчерви. Беше твърде интимно — според обществените норми дори той да желаеше познатите му да пропуснат кралската титла, следваше да се обръщат към него с мастър Кел. Ала и това не му беше по вкуса. Копнееше да бъде единствено себе си.
— Кел — повтори момичето, сякаш опитваше името му на вкус.
— А теб как те наричат?
— Асана — прошепна тя и думата се изплъзна от езика ѝ като синоним на наслада. Красавицата го притисна обратно към пейката — жест едновременно открит и срамежлив. После долепи устни до неговите. Роклята ѝ беше прилепнала според съвременната мода и антари вплете пръсти в дантелата на корсета ѝ ниско на кръста.
— Кел — прошепна някой в ухото му.
Този път не беше Асана. Беше Делайла Бард. Тя имаше този навик — да се промъква в мислите му и да го разфокусира, същи крадец. Каквато собствено и беше. Или поне е била, преди той да я изведе от нейния свят и да я вкара в своя. Светците знаеха как — или къде — скитореше напоследък, но в мислите на младия антари си оставаше завинаги крадла, която му отмъква най-вълнуващите мигове. Махай се, помисли си той и сграбчи по-здраво роклята на момичето. Асана го целуна отново, но междувременно го водеха някъде другаде, навън, по пътя в студения октомври и други устни се притискаха към неговите, сега тук, след миг изчезнали… призрак на целувка.
— Това за какво беше?
Остра като нож усмивка.
— За късмет.
Кел изстена разочаровано и придърпа Асана към себе си. Целуна я страстно, отчаяно, в опит да изтрие набега на Лайла. Сетне устните на момичето се плъзнаха по гърлото му.
— Мас варес — погъделичка го тя с дъха си.
— Не съм… — поде Кел, но устата ѝ отново намери неговата и открадна довода му заедно с всичкия въздух. Ръката му бе потънала някъде в гривата ѝ. Ето я, притисната в основата на врата ѝ. На свой ред Асана разпери длан върху гърдите му, плъзна пръсти по корема му и…