Болка!
Стрелна се по челюстта на антари, внезапна и силна.
— Какво има? — попита Асана. — Какво става?
Кел стисна зъби.
— Нищо!
Ще убия брат ми.
Откъсна мисли от Рай и ги насочи към Асана, но, точно когато устните му намериха нейните, болката се завърна и го сряза в бедрото.
В продължение на един привидно безкраен миг Кел се чудеше дали Рай не се е усамотил с поредното ентусиазирано завоевание. Болката го удари за трети път, вече през ребрата, достатъчно остро да му изкара дъха, и приятната вероятност се изпари.
— Светии! — изруга младият антари и с няколко промърморени извинения се измъкна от прегръдката на Асана и от сепарето. Пивницата се залюля при твърде бързото му изправяне и той се облегна на стената и огледа залата, като се чудеше в какви ли неприятности се е забъркал Рай за пореден път.
После забеляза, че масата близо до бара, където бяха разговаряли тримата пияници, е празна. „Благословените води“ имаше две врати — предна и задна. Кел избра втората и позна. Изскочи в нощта със скорост, която съвсем искрено го изненада, предвид факта колко бяха изпили двамата с Рай. Болката и студът обаче са отрезвяващи фактори и младият антари рязко се закова в посипана със снежец задна уличка, а магията плискаше нажежена през вените му, готова за битката.
Най-напред Кел видя кръвта.
После — ножа на принца върху паважа.
Тримата бяха заградили Рай в дъното на уличката. Единият имаше рана на ръката. Другият — на бузата. Противникът им явно бе успял да ги резне в отбрана, преди да изгуби оръжието си, но сега стоеше превит, притискаше ребрата си с длан и от носа му се стичаше кръв. Мъжагите очевидно не осъзнаваха кой е. Едно е да приказваш лошо за кралското отроче, но да го удариш…
— Това да ти е за урок, дето ми цепна бузата — изръмжа единият.
— Подобрява вида ти — изпъшка Рай през стиснати зъби. Кел направо не повярва на ушите си: брат му предизвикваше противниците си.
— … си търсиш неприятности.
— И ще си ги намериш.
— Не бих… бил тъй уверен… — принцът се закашля. Завъртя глава покрай троицата към Кел. Усмихна се гадничко и процеди през окървавени зъби: — Я виж ти, здрасти! — сякаш двамата случайно се бяха натъкнали един на друг. Сякаш не му изваждаха душата с ритници зад „Благословени води“. И сякаш точно в този момент Кел не изпитваше желание да остави нападателите да опухат Рай, задето се е държал глупаво и достатъчно нагло, та да си изпроси сам боя (понеже Кел не се съмняваше, че принцът е виновен за схватката). И още нещо подхранваше желанието му — биячите не го знаеха, но всъщност те не можеха да убият жертвата си. Така работеше заклинанието, белязано в кожата и на двама им. Нищо не можеше да убие Рай, защото животът, който се плискаше във вените му, не беше негов. Беше на Кел. И докато сърцето на младия антари биеше, принцът също щеше да живее.
Но бяха способни да го наранят, а Кел не беше достатъчно ядосан да допусне подобно нещо.
— Здравей, братко — поздрави той и скръсти ръце.
Двама от мъжагите се обърнаха към него.
— Керс ла? — подкачи го единият. — Псето дошло да ти душка по петите?
— Не ми изглежда много зъбато това псе — обади се вторият.
Третият дори не си даде труд да се извърне. Рай му подхвърли нещо обидно — Кел не долови какво точно — и той насочи ритник към стомаха на принца. Така и не го нанесе. Младият антари стисна зъби и ботушът на наглеца застина във въздуха, а костите в крака му застъргаха по чужда воля.
— Какво…
Кел ги усука с ума си и мъжът излетя странично към най-близката стена. Рухна на земята със стенания, а другите двама го погледнаха с почуда и ужас.
— Не можеш… — поде единият, но не се доизказа. Фактът, че Кел владееше тази способност бе по-малко шокиращ от демонстрацията, че смее да я използва. Костната магия бе рядко и опасно умение — и забранено, понеже нарушаваше кардинален закон: никой не бива да използва магия, умствена или физическа, за да контролира друг човек. Всеки, показал и най-малка склонност към нея, биваше силно окуражаван да се отучи. А хванат в подобна простъпка, си отиваше с пълен комплект ограничители.
Обикновен магьосник никога не би рискувал подобно наказание.
Кел обаче не беше обикновен магьосник.
Той вирна брадичка, та мъжете да видят очите му и изпита мрачно задоволство от скоростта, с която пребледняха. Междувременно зад гърба му отекнаха стъпки. Кел се извърна: в улицата се изсипваше още народ. Новодошлите бяха пияни, разгневени и въоръжени. Съмнението надигна глава в душата му.