— Лоша нощ изкарах — оправда се Лайла, докато оглеждаше суровия екипаж с надеждата нощта ѝ да не се влоши още повече.
Кльощавият се усмихна, а устата му се оказа изненадващо пълна със зъби.
— Анеш. Но вече си в по-добри ръце.
Лайла знаеше достатъчно за екипажа на „Медния крадец“, че да е наясно кога я лъжат, но се престори на неразбрала.
— И чии ръце ще да са тези? — попита, докато кльощавият като скелет я улавяше за ръката и опираше напуканите си устни в кокалчетата ѝ, пренебрегвайки въжето, все още здраво стегнато около китките ѝ.
Отговори ѝ:
— Бализ Каснов. Прочутият капитан на „Медния крадец“.
Прекрасно. Каснов беше легенда в Арнеско море. Екипажът му беше малък, но умел; славеха се, че вземат кораби на абордаж и прерязват гърла в най-тъмните часове преди утрото, измъкват се с товара и оставят мъртъвците да гният. При все, че капитанът приличаше на умиращ от глад, беше забележителен чревоугодник, що се отнася до съкровища, особено от годните за консумиране, а Лайла знаеше, че „Медният крадец“ е тръгнал към северните брегове и прословутия град Сол с надеждата да хване в засада собствениците на особено голяма пратка изискани напитки.
— Бализ Каснов — произнесе тя името така, сякаш никога не го е чувала.
— А вие сте? — подпита я домакинът ѝ.
— Делайла Бард. Доскоро от „Златна рибка“.
— Доскоро ли? — подметна Каснов, а хората му, очевидно отегчени от факта, че тя е още облечена, се захванаха да отварят бъчонката. — Е, мис Бард — той преплете заговорнически пръсти с нейните, — защо не ми разкажете как се озовахте на тази лодка? Морето не е място за прелестна млада дама като вас…
— Васкенс — отвърна тя — пирати — сякаш си нямаше представа, че и на този екипаж му отива същото определение. — Откраднаха ми кораба. Беше ми подарък от татко, за сватбата. Смятахме да отплаваме към Фаро — тръгнахме преди две нощи — но пиратите се появиха от нищото, щурмуваха „Златната рибка“… — Лайла бе репетирала речта си — не само думите, но и паузите. — Те… убиха съпруга ми. И капитана. Повечето от екипажа… — Тук тя си позволи да премине на английски: — Стана толкова бързо… — и веднага се взе в ръце, сякаш грешката е случайна.
Ала вниманието на капитана бе привлечено — както риба към стръв на кука.
— Откъде сте?
— Лондон — отвърна Лайла и позволи на акцента си да проличи. Моряците замърмориха. Тя продължи нататък, твърдо решена да си довърши разказа. — „Рибката“ беше малка, но прекрасна. Натоварена със запаси за месеци напред. Храна, питиета… пари. Както казах, беше подарък. А сега ми я отнеха!
Но всъщност „Рибката“ не беше изчезнала, поне не напълно. Лайла хвърли поглед през рамо, над перилата. Корабът грееше като петънце светлина на далечния хоризонт. Бе спрял отстъплението си и сякаш изчакваше. Пиратите алчно проследиха накъде гледа пленничката им.
— Колцина са на борда? — попита Каснов.
— Достатъчно — отвърна Лайла. — Седмина или осмина.
Пиратите се заусмихваха алчно. Ясно беше какво си мислят. Превишаваха противника двойно по численост и имаха кораб, способен да се превърне в сянка в мрака. Стига да успеят да догонят бягащата плячка… Лайла усещаше как я изгарят хлътналите очи на Бализ Каснов. В отговор и тя се втренчи в него и се запита нехайно дали го бива с магиите. Повечето кораби бяха защитени с шепа заклинания — те правеха живота на борда по-безопасен и по-удобен — но тя с изненада откри, че моряците притежават малко или никакви способности за елементарна магия. Алукард бе споменал колко ценни са магическите умения, а постигналият сериозно майсторство обикновено се смята за човек с доходна професия на сушата. Магьосниците в морето почти винаги се занимаваха с важните за тях стихии — вода и вятър — но малцина се справяха да обръщат вълните, а и в крайна сметка и те все пак предпочитаха добрата стара стомана. Която Лайла несъмнено ценеше високо, понеже и в момента носеше под дрехите си няколко скрити остриета.
— Защо ти пощадиха живота? — поинтересува се Каснов.
— Така ли са сторили? — предизвика го Лайла.
Капитанът облиза устни. Вече беше решил как ще постъпи с кораба ѝ, личеше си — сега размишляваше как да се отнесе с нея. „Медният крадец“ не се славеше с прояви на милост.
— Бализ… — обади се един от пиратите с кожа, по-тъмна от всички други. Плесна капитана по рамото и зашепна в ухото му. Лайла различи само няколко промърморени думи. Лондончани. Богатство. И — откуп.
По устните на капитана плъзна лека усмивка.
— Анеш — заяви той и кимна. Сетне пред целия събрал се екипаж обяви: — Вдигайте платната! Курс на югозапад! Имаме да ловим златна рибка!