Моряците изреваха одобрително.
— Милейди — Каснов поведе Лайла към главния люк, — имала сте тежка нощ. Позволете да ви предложа каютата си, където несъмнено ще ви е по-удобно.
Зад гърба си тя чу шума от отварянето на бъчонката и разливането на бирата по канчета и се усмихна, а капитанът тръгна пръв по вътрешния трап.
Слава на Бога, Каснов не се задържа дълго.
Отърва се от Лайла в каютата си, остави я с все още вързани ръце и изчезна отново, като заключи вратата на излизане. За облекчение на девойката, в кубрика тя се размина само с трима души. Следователно екипажът на „Медния крадец“ се състоеше от петнайсетима.
Лайла се настани на ръба на капитанската койка и преброи до десет, двайсет, сетне трийсет, а над главата ѝ трополяха стъпки и „Крадецът“ се обръщаше подир нейния бягащ кораб. Моряците дори не си дадоха труда да я претърсят за оръжия, което Лайла сметна за глупава самоувереност, измъкна ножа от ботуша си и с едничък опитен замах го завъртя в хватката си и преряза въжетата. Остави ги, където паднаха на пода. Разтри китки и си затананика: песента за Сероус; за този призрак разправяха, че дебнел по корабите в тъмна доба.
Как да узнаеш, че Сероус е близо?
Задава се, тук е и в кубрика слиза.
Лайла опъна с две ръце роклята си на кръста и дръпна — полата се откъсна и отдолу се показаха плътно прилепнали черни панталони с крачоли, пъхнати в ботушите ѝ. Над всяко коляно в кания се криеше по един нож. Острието, с което се освободи от въжетата, тя подпъхна под връзките на корсета на гърба и ги преряза, за да диша свободно.
Щом вятърът стихне, но ти свири в главата:
в ушите, в кръвта ти и в костите влиза…
Лайла метна върху койката зелената пола и я разряза от подгъва до разкъсаната талия. Скрити сред коприната имаше половин дузина тънки пръчки: служеха за кринолин и изглеждаха като ракети, но не бяха нито едното, нито другото. Накрая прибра ножа в ботуша си и издърпа фитилите.
Щом морето е гладко, но те блъска вълната:
как дрейфува тоз кораб и морето го влачи!
Над главата си Лайла чу тупване — сякаш падна тежък чувал. Последваха второ и трето: бирата вече действаше. Девойката закри носа и устата си с парче черен плат, натъркан с въглен от едната страна.
Щом звездите и месецът потънат във мрака:
празнота той не крие; зинал, мракът те чака!
Зинал, мракът те чака…
Накрая Лайла извади от останките на зелената рокля маската си. Простичка, черна, кожена маска — уникална я правеха рогата, извити със странна и заплашителна елегантност над челото. Девойката намести маската на главата си и стегна връзките ѝ.
Тъй ще узнаеш, че Сероус тук крачи.
Задава се, тук е и в кубрика слиза…
В ъгъла на капитанската каюта бе облегнато патинирано от годините сребърно огледало и в него Лайла кимна на отражението си, докато по трапа отекваха стъпки.
Ти недей я търси, щом премине наблизо:
не ще и да видиш как влиза…
Лайла се усмихна иззад маската. После се обърна и притисна гръб към стената. Чукна едната пръчка в дървото, както стори с ракетите — ала, за разлика от тях, от „клечката“ блъвна не светлина, а валма светъл дим.
Миг по-късно вратата на капитанската каюта се отвори с трясък, но пиратите бяха закъснели. Лайла метна димящата пръчка на пода и нападателите ѝ взеха да се препъват и се разкашляха, преди упояващият дим да ги повали.
Двама по-малко, каза си тя, като прекрачи телата им.
Остават тринайсет.
II
До руля на кораба нямаше никой.
Вместо да плава с носа напред, „Крадецът“ се беше обърнал по дължина на вълните и сега се олюляваше измъчено, а при всеки удар в борда цялата палуба подскачаше неприятно под краката на Лайла.
Тя беше изкачила трапа до средата, когато я връхлетя първият пират. Беше едър, но с крачки, доста забавени и тромави от приспивателното, разтворено в бирата. Лайла се изплъзна от хватката му и заби ботуш в слабините му. Морякът се блъсна гърбом в стената и се чу изпукване от строшена кост. Той изстена и се свлече по дъските. От устните му аха да се откъсне проклятие, но върхът на ботуша на девойката се заби в челюстта му. Главата на негодника първо се отметна назад, после се отпусна напред върху гърдите.
Дванайсет.
Над главата на Лайла отекнаха стъпки. Тя запали нова клечка и я хвърли на трапа, точно когато надолу се засилиха трима моряци. Онзи най-отпред забеляза дима и се опита да отстъпи, но другарите му напираха отзад и скоро и тримата вече кашляха и пъшкаха, и се свлякоха на дървените стъпала.