Девет.
Лайла побутна с ботуша си най-близкия пират, сетне го прекрачи и се изкачи нагоре. Спря на входа към палубата, притаи се в тъмнината и потърси признаци на живот. Не видя такива и свали намазаната с въглен кърпа от устата си. Преди да пристъпи в нощта отвън, вдиша няколко пъти дълбоко студения зимен въздух.
Навсякъде по палубата имаше пръснати тела. Лайла ги броеше в движение — вадеше всяко от броя на пиратите на борда.
Осем.
Седем.
Шест.
Пет.
Четири.
Три.
Две.
Лайла се спря и огледа по-внимателно моряците. В този момент нещо помръдна близо до планшира. Тя измъкна един от ножовете от канията на бедрото си — беше любимият ѝ, широко острие с оформен като бокс предпазител на дръжката — и тръгна към шаващия силует, като си тананикаше:
Как да узнаеш, че Сероус е близо?
Задава се, тук е и в кубрика слиза.
Мъжът пълзеше по палубата на четири крака, а лицето му беше подпухнало от подправената с приспивателно бира. В първия момент Лайла не го позна. Но после той вдигна очи — оказа се онзи, който я донесе на борда. Негодникът с шарещите ръчички. Същият, дето натърти, че щял да се възползва от меките ѝ местенца.
— Глупава кучка — промърмори той на арнески. През хриптенето не му се разбираше почти нищо. Упойката не беше смъртоносна, поне не в ниски дози (Лайла не прояви особена предпазливост при заниманията си с бъчонката), но водеше до подуване на вените и дихателните пътища и така лишаваше тялото от кислород, а жертвата припадаше.
Загледана в пирата с подпухнало лице, посинели устни и накъсано хрипливо дишане, Лайла допусна възможността да е била твърде щедра в дозировката си. В момента нещастникът се опитваше — и не успяваше — да се изправи на крака. Девойката се пресегна, сграбчи го със свободната си ръка за яката на ризата и му помогна да стане.
— Как ме нарече? — попита тя.
— Казах — изхриптя събеседникът ѝ, — че си… глупава кучка… Ще си платиш… за това. Аз ще…
Така и не довърши. Лайла го блъсна силно назад, той се прекатури през перилата и цопна в морето.
— Покажи малко уважение към Сероус — изръмжа тя под нос, загледана как противникът ѝ за момент успява да се задържи на повърхността и после поредната вълна го захлупва.
Един.
Лайла чу изпукването на дъска зад гърба си и успя да вдигне ножа миг преди въжето да се увие около гърлото ѝ. Грубите влакна охлузиха кожата ѝ, преди да се освободи със замах. Люшна се напред, отскочи и се озова пред капитана на „Медния крадец“. Погледът му бе ясен, а стойката — стабилна.
Бализ Каснов не беше пил бира заедно с екипажа си.
Той захвърли остатъците от въжето, а Лайла стегна хватка върху ножа си, готова за битка, но капитанът не извади оръжие. Вместо това вдигна пред себе си ръце с дланите напред.
Тя наклони глава и наведе рогата на маската си към него.
— Предаваш ли се?
Капитанът я изпепели с поглед, устата му бе изкривена от гняв. Татуировката на гърлото му, изобразяваща нож, хвърляше отблясъци на светлината на фенера.
— „Медният крадец“ няма да падне в чужди ръце! — изсъска Каснов.
Размърда устни и пръстите му зашаваха, а помежду им засияха пламъци. Лайла сведе поглед, видя остатъците от размазаните символи в краката му и осъзна какво се кани да стори той. Повечето кораби имаха защита срещу пожар, но капитанът беше нарушил заклинанието. Сега се втурна към най-близкото платно, а Лайла обърна ножа в ръката си, после го метна. Заради металния предпазител на дръжката острието не беше добре балансирано и удари Каснов във врата, вместо по главата. Капитанът рухна по лице, разперил ръце да омекоти падането си, а магическият огън се натъкна на намотка въжета вместо на платно.
Прихвана, но тялото на Каснов угаси повечето пламъци при падането си. Кръвта, рукнала от врата му, довърши незапочналия пожар. Разгоряха се само няколко тънки пламъчета и си проядоха път през въжетата. Лайла се пресегна към огъня; сви пръсти в юмрук и пламъците угаснаха.
Тя се усмихна и извади любимия си нож от гърлото на капитана, а кръвта изтри в дрехите му. Тъкмо прибираше оръжието, когато чу подсвирване и вдигна очи, навреме да зърне как корабът ѝ — „Среднощно острие“ — се доближава до „Медния крадец“.
Моряците до един се бяха накачулили по перилата. Лайла вдигна маската на челото си и пресече напряко палубата на „Крадеца“, за да ги приветства. Повечето ѝ другари се мръщеха, но помежду им изпъкваше едър тип с черен пояс и развеселена усмивка, зализана назад тъмноруса коса и блещукащ на веждата пиърсинг със сапфир. Алукард Емъри. Капитанът на Лайла.