И така Лазар Мосеевич излезе в безсрочен платен отпуск, докато отново стане официално жив, и се прибра в къщи в края на работната седмица. След 5 дни през нощта беше отвлечен от дома си, като никой нищо не разбра и не усети, тъй като, както вече споменахме, той живееше сам в отделна къща, останала още от дядо му. След още три дни Лазар Мойсеевич се озова във Ватикана, на разпит пред самия папа. По време на пътуването си нашият герой най-после започна да си дава сметка какво всъщност му се е случило, а и онзи странен образ от абанос в ярко сияние съвсем не беше изчезнал. Затова когато започнаха да го разпитват в присъствието на папата, той вече имаше съответната нагласа за отговори. Тъй като възкресението е въпрос от изключителна важност за католическата църква, а и тя е изключително предпазлива по отношение на всякакви чудеса, Лазар Мойсеевич беше предварително обработен, в смисъл че му беше бит „серумът на истината“, основна съставка на който е натриевият амитал. Освен това той беше омотан в детектори, свързани към най-съвременен вариант на полиграфа, или детектора на лъжата. Цял куп техници и лекари внимателно наблюдаваха както човека, така и показанията на приборите, за да уловят дори най-малкия признак на съмнение в лъжа. След предварителния тест за настройка на Лазар Мойсеевич бяха зададени основните въпроси, които вълнуваха папата и кардиналите около него. Бил ли е „оттатък“? Да! Видял ли е Дева Мария? Не! А Спасителя Христос? Не! Сигурен ли е? Да! А какво е видял? Бога! Нещо друго? Нищо! Последваха въпроси към техниците и лекарите дали някъде е имало признаци на лъжа в отговорите на разпитвания. Нямаше такива. И така цялото църковно ръководство изпадна в шок — оказа се, че на оня свят няма нито Дева Мария, нито дори Христос! Цялата църковна доктрина отиваше по дяволите, а ако нещата се разчуеха, и цялата църква щеше да я последва! Значи над половин милиард души вярваха в една голяма лъжа! И папата, и кардиналите се изплашиха не на шега и се оттеглиха, за да умуват какво да правят с този случай. През това време Лазар Мойсеевич Золотов беше настанен в едно далечно имение, собственост на църквата. Бяха му осигурени всички удобства, докато се реши какво да се прави с него.