Злорф пое предложената му бира.
— Е, и? — попита той. — Аз ще го убия. После ти ще го обереш. Оня, смешният, ей-там, да не е той?
— Да.
Злорф погледна към Двуцветко, който му се усмихна. Той повдигна рамене. Рядко си губеше времето да се чуди защо хората искаха да убият други хора. Неговото беше само средство за препитание.
— Мога ли само да попитам кой е твоят клиент? — попита Уаймор.
Злорф вдигна ръка.
— Но, моля те! — запротестира той. — Професионална етика.
— Разбира се. Между другото…
— Да?
— Мисля, че имам няколко пазачи отвън…
— Имаше.
— И още няколко във входа отсреща през улицата…
— Преди.
— И двама стрелци на покрива.
Сянка на съмнение мина за миг през лицето на Злорф, като последен слънчев лъч по зле изорано поле.
Вратата рязко се отвори, като сериозно нарани убиеца, който стоеше до нея.
— Спрете с това! — изпищя Бродман изпод масата.
Злорф и Уаймор зяпнаха към фигурата на прага. Беше ниска, дебела и богато облечена. Много богато. Зад нея се подаваха няколко високи, едри фигури. Много едри и заплашителни фигури.
— Този кой е? — попита Злорф.
— Познавам го — отговори Уаймор. — Казва се Рерпф. Той държи кръчмата на „Стенещия Поднос“ долу до „Месинговия Мост“. Стрен, разкарай го.
Рерпф вдигна една ръка, богато украсена с пръстени. Стрен Уидъл се спря колебливо насред пътя към вратата, когато няколко много големи трола прекрачиха наведени през прага и се изправиха от двете страни на дебелака, като примигваха на светлината. Мускули с големината на пъпеш издуваха ръцете им под лактите и играеха като топки. Всеки трол държеше брадва с по две остриета. И то между палеца и показалеца си.
Бродман изскочи от прикритието си, а лицето му се беше изкривило от ярост.
— Вън! — закрещя той. — Изгонете тези тролове оттук!
Никой не помръдна. Изведнъж в стаята настъпи гробна тишина. Бродман бързо се огледа. Бавно започна да осъзнава точно какво е казал, и на кого. От устните му се откъсна слаб хленч, щастлив, че се е отървал.
Кръчмарят стигна до вратата към избите си точно в мига, когато един от троловете с леко, небрежно замахване на китката си — бут, запрати брадвата през стаята. Шумът от затръшнатата врата и от последвалото я разцепване, когато брадвата се заби в нея, се сляха в едно.
— По дяволите! — възкликна Злорф Фланеления крак.
— Какво искаш? — попита Уаймор.
— Тук съм от името на Гилдията на Търговците и Дюкянджиите — спокойно отговори Рерпф. — За да защитя интересите ни. Разбирай дребния човек.
Уаймор сбърчи вежди.
— Извинявай — каза той. — Стори ми се, че те чух да казваш Гилдията на Търговците?
— И Занаятчиите — уточни Рерпф. Сега зад него, освен нарасналия брой тролове, се бяха появили и няколко човека, които Уаймор само смътно разпозна. Сигурно ги беше виждал зад барове или зад тезгяси. Невзрачни фигури, обикновено лесно игнорирани, лесно забравяни. Някъде в задните гънки на Мозъка му започна да се надига лошо предчувствие. Замисли се като какво ли ще да е да си, например, лисица, изправена пред разярена овца. При това, овцата можеше да си позволи да наеме вълци.
— Мога ли да попитам, ъ-ъ, тази… Гилдия… от колко време съществува? — попита той.
— От днес следобед — отвърна Рерпф. — Аз съм вицепрезидент на Гилдията по въпросите на туризма.
— За какъв туризъм става дума?
— Ъ-ъ-ъ, не сме съвсем сигурни… — започна Рерпф.
Един старец с брада подаде глава иззад рамото на Президента и изкудкудяка:
— Говоря от името на винопродавците на Морпорк. Туризъм значи Бизнес. Ясно ли е?
— Е и? — с леден глас попита Уаймор.
— Е, и ние защитаваме интересите си, както вече казах, — отговори Рерпф.
— Крадците ВЪН, Крадците ВЪН! — закудкудяка възрастният му спътник. Още няколко подеха хорово. Злорф се засмя. — И убийците — запя старецът. Злорф недоволно изръмжа.
— Съвсем ясно е — каза Рерпф. — Навсякъде наоколо — крадци и убийци, какво впечатление ще отнесат със себе си посетителите? Изминал си целия този път, за да разгледаш прекрасния ни град с многобройните му исторически и архитектурни забележителности, както и разните му странни обичаи, а се събуждаш мъртъв на някоя задна уличка или пък както те носят водите на Анкх. Как тогава ще разкажеш на приятелите си за чудесните си изживявания? Няма как, приемете го, трябва да се движите в крак с времето.
Злорф и Уаймор се спогледаха.
— Трябва, така ли? — попита Уаймор.