Когато се довлече до най-високата точка на брега, Багажа, изцапан със сажди, на мокри петна и много, много ядосан — се разклати и се огледа, за да се ориентира. После се отдалечи на бърз ход, а малкото, невероятно грозно дяволче, което стърчеше на капака му, оглеждаше пейзажа наоколо с любопитство.
Бравд погледна Невестулката и въпросително повдигна вежди.
— Това е всичко — каза Ринсуинд. — Багажа ни настигна, но не ме питайте как. Има ли още вино?
Невестулката вдигна празния мех за вино.
— Мисля, че тази вечер ни достатъчно — каза той.
Бравд сбърчи чело.
— Златото си е злато — най-сетне каза той. — Как може човек с толкова много злато да се мисли за беден? Или си беден, или си богат. Това е абсолютно логично.
Ринсуинд кихна. Беше му малко трудно да се придържа към Логиката.
— Ами, това, което аз мисля, ъ-ъ-ъ, работата е, ами, знаете ли какво е октирон?
Двамата любители на страшни приключения кимнаха. Странният дъгоцветен метал се ценеше почти толкова високо в земите около Кръглото Море, колкото и мъдрото крушово дърво. Беше също и почти толкова рядък. Човек, който притежаваше игла, направена от октирон, никога нямаше да се изгуби, защото тя винаги сочеше към Центъра на свят Диск, тъй като беше изключително чувствителна към магическото поле на Диска. Щеше и фантастично да му закърпи чорапите.
— Ами, мисълта ми е, че, ъ-ъ-ъ, че златото също има своеобразно магическо поле. Нещо като финансова магия. Ехогномикс.
Ринсуинд се изкикоти.
Невестулката стана и се протегна. Сега слънцето беше високо горе и градът под тях бе забулен в мъгли й пълен с мръсни изпарения. И злато, реши той. Даже и един жител на Морпорк в момент на смъртна опасност би изоставил богатството си, за да си спаси живота. Време беше да се пораздвижат.
Малкият човек, наречен Двуцветко, изглежда бе заспал. Невестулката го погледна и поклати глава.
— Градът ни очаква такъв, какъвто е — каза той. — Благодарим ти за хубавия разказ, Магьоснико. Какво ще правите сега?
Погледът му се спря върху Багажа, който моментално се отдръпна и щракна с капак срещу него.
— Ами, сега няма кораби, които да отпътуват от града — изхили се пак Ринсуинд. — Предполагам, че ще тръгнем по суша към Чирм. Нали разбирате, трябва да се грижа за него. Ама, вижте, аз не си го измислих…
— Да, да, разбира се — успокоително каза Невестулката.
Той се обърна и се метна върху седлото на коня, който Бравд държеше. Няколко секунди по-късно двамата герои не бяха нищо повече от две петънца под облак прах, запътили се към овъгления град.
Ринсуинд объркано гледаше към лежащия турист. Към двама лежащи туристи. В неговото донякъде безпомощно състояние, една заблудена мисъл, която бродеше из измеренията и търсеше някое съзнание да я приюти, се вмъкна в мозъка му.
— Ето още една чудесна каша, в която ме забърка. — изпъшка той и тежко се отпусна назад.
— Побъркан — каза Невестулката Бравд, който караше в галон на няколко крачки от него, кимна.
— Всички магьосници стават такива — отговори той. — От живачните пари е. Разяждат им мозъците. И гъбите, и те също.
— Макар че… — каза облеченият в кафяво. Той посегна към туниката ся и извади един златен диск на къса верижка. Бравд учудено вдигна вежди.
— Магьосникът каза, че дребният му спътник имал някакъв златен диск, който показва времето — обясни Невестулката.
— Което погъделичка алчността ти, нали, малки приятелю? Ти винаги си бил отличен крадец, Невестулко.
— Ъхъ — скромно се съгласи Невестулката. Докосна копчето на края на диска, и той се отвори.
Миниатюрното демонче, затворено вътре, вдигна очи от малкото си сметало и се намръщи.
— Липсват само десет минути до осмия час — озъби се то. Капакът се затръшва, като без малко не прищипа пръстите на Невестулката.
Невестулката изруга и запрати часовника далеч в пирена, където той най-вероятно се удари о камък. Във всеки случай, нещо го накара да се разцепи; последва ослепителен октаринов блясък и мирис на сяра, докато времето, принудено да изчезне, се прибра в каквото и да е дяволско измерение, което наричаше свой дом.
— Защо го направи? — попита Бравд, който не бе достатъчно близо, за да чуе думите.
— Какво съм направил? — отвърна Невестулката. — Нищо не съм направил. И нищо не е станало. Хайде, пропиляваме си възможностите.
Бравд кимна. Пришпориха добичетата си и се втурнаха в галоп към древния Анкх, и към истинските вълшебства.
ВЛАСТТА НА ОСМИЦАТА
ПРОЛОГ
Светът на Диска предлага далеч по-внушителни гледки от тези, които могат да се открият във вселени, създадени от Творци с по-бедно въображение и с повече склонност към механичната работа.