Драконът се изправи, с тежки, тромави крачки прекоси ливадата и хвръкна във въздуха.
От време на време Ринсуинд сънуваше кошмари, че се климушка на някакво неопределено, но адски високо място и вижда как синеещият се, осеян с облаци пейзаж, се изплъзва под него (от това обикновено се събуждаше с потни глезени; би се разтревожил даже повече, ако знаеше, че кошмарът не е просто обичайният за Диска световъртеж, както си мислеше. Това беше спомен в обратна посока на едно толкова ужасяващо събитие в бъдещето му, че бе генерирало съзвучна хармония от страхове по цялата нишка на живота му).
Това точно не беше самото събитие, но беше добра тренировка за него.
Псефа се подготви за откъсването си от земята с няколко разтърсващи прешлените подскока. На края на последния от тях, мощните криле шумно се разтвориха и се разпериха с трясък, който разтърси дърветата.
А след това, с няколко плавни тласъка, земята изостана назад и изчезна. Изведнъж Псефа започна да се издига грациозно, докато следобедното слънце се разпръсваше по крилете му, които все още представляваха само лек златен слой. Ринсуинд направи фаталната грешка да погледне надолу и усети, че гледа през дракона към върховете на дърветата под него. И още по-надолу. При тази гледка стомахът му се сви на топка.
Не беше кой знае колко по-добре като си затвори очите, защото това даваше пълна свобода на въображението му. Той прие компромисното решение да гледа неизменно в една точка по средата на далечното разстояние, където голите бърда и гората се сливаха и можеше да бъдат съзерцавани почти небрежно.
Вятърът го дърпаше. К!сдра се извърна и изкрещя в ухото му:
— Виж Уирмбърг!
Ринсуинд бавно обърна глава, като внимаваше Кринг да продължи да кротува върху драконовия гръб. Очите му, насочени в указаната посока, съзряха невъзможно обърнатата планина, която стърчеше от гъсто залесената долина съвсем като тромпет от каца с мъх.
Дори и на такова разстояние той ясно различи слабият октаринов отблясък във въздуха, който беше сигурен индикатор за постоянно магическо излъчване от най-малко — дъхът му замря! — няколко мили Прима? Най-малко!
— О, не — изпъшка той.
Даже взирането в земята беше по-приемливо от това. Той бързо отмести поглед и осъзна, че вече не може да вижда земята през дракона. Докато кръжаха на широки кръгове към Уирмбърг, звярът определено придобиваше все по-солидна форма, като че ли тялото му се изпълваше със златна мъгла. И когато най-сетне Уирмбърг се изправи пред тях, драконът, който диво пореше небето, бе станал съвсем реален и здрав като камък.
На Ринсуинд му се стори, че вижда слаба, бляскава ивица в пространството, сякаш нещо от планината се бе протегнало и бе докоснало животното. Обзе го странното усещане, че някой правеше дракона по-истински.
Пред очите му Уирмбърг от далечна играчка се превърна в няколко милиарда тона скала, застинали между небето и земята. Различаваше малки полета, гори и даже езеро, високо горе, а от него изтичаше река и преливаше през ръба…
Допусна грешката да проследи с поглед потока пенеща се вода, но се дръпна рязко назад и то точно навреме.
Пламналото плато на обърнатата планина се приближаваше към тях. Драконът даже и не намали скоростта.
Докато планината надвисваше застрашително над Ринсуинд като най-голямата бръскалка във вселената, той видя отвора на една пещера. Псефа се плъзна към нея. Мускулите на раменете му пулсираха.
Мрак се спусна и обгърна магьосника отвсякъде. Той изпищя. Покрай него прелитаха скали, очертанията им — замъглени от високата скорост. После драконът излезе пак на открито.
Беше във вътрешността на пещера, но по-голяма, отколкото имаше право да бъде която и да е пещера. Драконът, който се носеше през огромното й празно пространство, беше само една златна муха в банкетна зала.
Имаше и други дракони — златни, сребърни, черни, бели, които пърхаха през сноповете слънчева светлина по свои лични задачи или бяха накацали по оголени скални зъбери. Високо горе на куполовидния покрив на пещерата десетки други висяха от огромни кръгове, с криле, плътно прибрани до тялото като на прилепи. Горе имаше и хора. Ринсуинд преглътна трудно, когато ги видя, защото те ходеха по огромното пространство на тавана също като мухи.
После различи хилядите миниатюрни пръстени, които обсипваха тавана. Няколко висящи с главите надолу мъже следяха с интерес полета на Псефа. Ринсуинд преглътна отново. Ако ще и животът му да зависеше от това, не можеше да се сети какво трябва да направи сега.
— Е? — попита шепнешком. — Някакви предложения?