— Жестока пречка за работа като твоята — кимна Главният Астроном.
— Използвах част от среброто, за да си направя тази нова ръка, като приложих пялото си ненадминато познание по лостовете и опорните точки. Върши ми работа. След като създадох първия огромен Светлинен Язовир, който беше с капацитет 50 000 слънчеви часа, племенните съвети на Неф ме покриха с ефирна коприна и после прерязаха сухожилията ми, за да не мога да избягам. Като резултат на това, бях малко затруднен и трябваше да използвам коприната и малко бамбукови пръчки, за да си построя летателен апарат, с който да се изстрелям от най-високите кули на затвора.
— Който с многобройни отклонения те доведе в Крул — каза Главният Астроном. — А пък човек не може да се отърси от усещането, че някое друго, алтернативно занимание — да кажем, отглеждането на марули — би те изложило на далеч по-малък риск от това да те убиват къс по къс. Защо настояваш да се занимаваш точно с това?
Златноокият Дактилос сви рамене.
— Просто съм добър в тая работа — каза той.
Главният Астроном вдигна отново поглед към бронзовата риба, която сега блестеше като гонг на обедното слънце.
— Толкова е красива! — измърмори той. — И неповторима. Хайде, Дактилос, припомни ми каква награда ти бях обещал?
— Ти поиска да ти създам риба, която да плува през моретата на пространството, лежащи между световете — бавно произнесе майсторът-занаятчия. — В замяна на което… в замяна…
— Да? Паметта ми вече не ме слуша — доволен заговори Главният Астроном, като галеше топлия бронз.
— В замяна — продължи Дактилос, без почти никаква надежда в гласа, — ти щеше да ме освободиш и нямаше да режеш нищо от тялото ми. Не искам никакво богатство.
— Аха, сега си спомням — старецът вдигна ръката си, осеяна със сини вени, и добави: — Излъгал съм.
Последва едва чуто трепване във въздуха и златноокият мъж се олюля на краката си. После погледна към стрелата, която стърчеше от гърдите му, и уморено сведе глава. Няколко капки кръв се пукнаха върху устните му.
Наоколо не се чуваше никакъв шум (освен бръмченето на няколко търпеливи мухи), докато той много бавно вдигна ръка и напипа стрелата.
Дактилос изръмжа.
— Неизпипана работа — каза той и политна назад.
Главният Астроном подритна тялото с крак и въздъхна.
— Ще има кратък период на скърбене, както се полага на майстор-занаятчия — каза той. Видя как една голяма муха-месарка кацна на едно от златните му очи, а после отлетя озадачена… — Май стига толкова — каза Главният Астроном и даде знак на няколко роби да изнесат трупа.
— Готови ли са хелонавтите? — попита той.
Главният отговорник по изстрелването се спусна напред.
— Да, ваше величество.
— Казани ли са правилните молитви?
— Току-що, ваше величество,
— Колко остава до входа?
— Прозорецът на изстрелването — тактично го поправи главният отговорник по изстрелването. — Три дни, ваше величество. Опашката на гигантската Атуин ще бъде в рядко подходящо положение.
— Тогава единственото, което ни остава, е да намерим съответните жертви — заключи Главният Астроном.
Главният отговорник по изстрелването се поклони.
— Океанът ще ги осигури — каза той.
Старецът се усмихна и каза:
— Той винаги го прави.
— Де да можеше да пилотираш…
— Де да можеше да управляваш…
Една вълна заля палубата. Ринсуинд и Двуцветко се спогледаха.
— Не спирай да изгребваш! — изкрещяха те в един глас и се хвърлиха към кофите.
След малко раздразненият глас на Двуцветко се процеди от подгизналата във вода каюта.
— Не виждам защо пък аз да съм виновен — каза той. Подаде още една кофа нагоре, а магьосникът я изля през борда.
— Ти трябваше да си на стража — сряза го Ринсуинд.
— Аз ни спасих от тези, дето искаха да ни вземат в робство, не си ли спомняш — каза Двуцветко.
— Предпочитам да съм роб, отколкото труп — отвърна магьосникът. Той се изправи и се взря в небето. Сякаш се озадачи.
Той някак си не беше вече същият Ринсуинд, който се спаси от пожара в Анкх-Морпорк преди около шест месеца. Ако не друго, беше с повече белези по себе си и бе пропътувал много повече. Той бе посетил Централните Земи, бе открил за себе си любопитните нрави на много цветни народи — като неизбежно получаваше нови и нови белези от рани в хода на пътуването — и даже беше плавал няколко незабравими дни по легендарния Дехидриран Океан в сърцето на невероятно сухата пустиня, известна като Великия Неф. В едно по-студено и по-мокро море бе видял носещи се по повърхността планини от лед. Беше яздил въображаем дракон. Почти беше изрекъл най-мощната магия на Диска. Беше…