Забулената фигура се пресегна с една ръка и пусна въжена стълба. В другата си ръка държеше сребърна пръчка, чийто вид недвусмислено подсказваше, че е предназначена за убиване на хора. Първоначалното впечатление на Ринсуинд се потвърди, когато фигурата вдигна пръчката и небрежно замахва с нея към брега. Една част от скалата изчезна, а на мястото й остана незначителна сива мъгла от празно пространство.
— Това е за да не си помислите, че се страхувам да я използвам — поясни фигурата.
— Не мисля, че ТИ си този, който се страхува — каза Ринсуинд.
Забулената фигура изсумтя.
— Ние знаем всичко за теб, магьоснико Ринсуинд. Ти си много хитър и изкусен човек. Ти се подиграваш право в очите на Смърт. Престореното ти малодушие и страхливост не могат да ме заблудят.
Но те заблудиха Ринсуинд.
— Аз… — започна той и побеля като платно, щом поразяващата пръчка се насочи към него. — Виждам, че знаете всичко за мен — със сетни сили каза той и тежко се отпусна върху хлъзгавата повърхност. Следвайки инструкциите на покрития с качулка командир, двамата с Двуцветко се привързаха с колани към пръстените, наредени по прозрачния диск.
— Само да си направил и най-малкия опит да си помислиш даже за магия — каза тъмнината изпод качулката, — и си мъртъв. Съгласувай трети квадрант, удвои девети квадрант, пълен напред!
Избухналата водна стена помете въздуха зад Ринсуинд и дискът внезапно се разтърси. Ужасното присъствие на морския трол вероятно бе съсредоточило великолепно мозъците на хидрофобите, защото в същия този миг дискът се вдигна рязко нагоре и полетя плавно едва когато вече бе достигнал десетина метра височина. Ринсуинд хвърли поглед надолу през прозрачната му повърхност и горчиво съжали за това.
— Е, отново на път — весело каза Двуцветко. Той се обърна и махна на трола, който сега беше просто песъчинка на края на света.
Ринсуинд го зяпна.
— Никога ли нищо не те притеснява? — попита той.
— Все още сме живи, нали? — отвърна Двуцветко. — А и самият ти каза, че те няма да си правят целия този труд, ако ще сме просто роби. Предполагам, че Тетис преувеличаваше. Надявам се, че всичко това е едно голямо недоразумение и че ще ни изпратят в къщи. Но след като разгледаме Крул, естествено. Освен това искам да ти кажа, че всичко това звучи очарователно.
— О, да, разбира се — глухо промърмори Ринсуинд. — Очарователно! — Мислеше си: — Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото.
Ако случайно точно в този миг някой от тях се бе сетил да погледне надолу, би забелязал как далеч под тях във водата се надигаше странна V-образна вълна, чиито връх сочеше право към острова на Тетис. Но те не погледнаха. Двайсет и четирите хидрофобни магьосника ГЛЕДАХА, но за тях това беше просто още една порция страхотии, която не се различаваше кой знае колко от течния ужас наоколо. Може би имаха право.
Малко преди да стане всичко това, горящият пиратски кораб се изгуби със свистене под вълните и пое бавното си, дълго падане към тресавището на дълбините. То беше много по-далече от нормалното, защото точно под пострадалия кил на кораба се намираше Каналът Горунна — една толкова черна, толкова дълбока и така печално известна със злините си дупка в повърхността на Диска, че даже и кракените4 ходеха там със страх и по двойки. В по-малко злите пропасти рибите се движеха насам-натам с естествени лампи на главите си и по принцип се оправяха доста добре. В Горунна те не ги палеха и, доколкото е възможно за нещо, което няма крака, да пълзи, пълзяха; като освен това имаха и навика да налитат на разни неща. Ужасни неща.
Водата около кораба променяше цвета си: от зелено в лилаво, от лилаво в черно, от черно в такава плътна тъмнина, че черното в сравнение с нея изглеждаше просто сиво. По-голямата част от дървенията му вече се беше налепила на трески под натиска на огромното налягане.
Той подминаваше вихрено горички от кошмарни сепии и подвижни гори от морски водорасли, които блестяха в бледи, болезнени цветове. Разни НЕЩА го закачаха за миг с меки, студени-пипала преди да се втурнат назад към вледеняващата тишина.
Нещо изникна от мрака и го глътна на една хапка.
Известно време по-късно островитяните от един малък атол в Покрайнините с удивление откриха в малката си местна лагуна забития от вълните труп на отвратително морско чудовище, цялото съставено от очи, клюн и пипала. Другото, което ги учуди, бяха размерите му, тъй като чудовището беше доста по-голямо от селото им. Но тяхната изненада не беше нищо в сравнение с огромното, сащисано изражение върху лицето на мъртвото чудовище, което изглежда е било смазано напълно.