— Там, откъдето идвам, нямаме богове — каза Двуцветко.
— Имате — каза Дамата. — Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.
Мозъкът на Ринсуинд се раздвижи.
— Виж какво — каза той. — Не искам да прозвучи невъздържано, но само след няколко минути тази врата ще се отвори, ще дойдат, ще ни отведат и ще ни убият.
— Да — каза Дамата.
— Не би ли ни Казала защо! — попита Двуцветко.
— Добре — отговори Дамата. — Крулианците възнамеряват да изстрелят бронзов кораб от Края на Диска. Главната им цел е да определят пола на Атуин, Световната Костенурка.
— Струва ми се абсолютно безсмислено — каза Ринсуинд.
— Не е така. Помисли! Един ден, някъде в огромната нощ, сред която се движим, Гигантската Атуин може да срещне друг представител на вида chelys galactica. Дали ще се сбият? Или ще се съвъкупят? С малко въображение можеш да си представиш колко важен би могъл да бъде за нас полът на Атуин. Или поне така казват Крулианците.
Ринсуинд се опита да не мисли за съвъкупяването на Световните Костенурки. Но не беше толкова лесно.
— И така — продължи богинята, — те възнамеряват да изстрелят този космически кораб с двама пътници на борда. Това ще бъде кулминацията на десетилетия изследвания и проучвателска работа. Ще бъде и много опасно за пътниците. И така, опитвайки се да намали рисковете, Главният Астроном на Крул се спазари със Съдбата да принесе в жертва двама души в мига на изстрелването. Съдбата, от Своя страна, се съгласи да се усмихне на космическия кораб. Добра сделка, нали?
— И ние сме жертвите — каза Ринсуинд.
— Да.
— Аз пък си мислех, че Съдбата не се впуска в такива пазарлъци — каза магьосникът. — Мислех си, че Съдбата е неумолим.
— По принцип, да. Но вие двамата сте му трън в очите от известно време насам. Той настоя вие двамата да сте жертвите. Той ви даде възможността да избягате от пиратите. Той ви позволи да стигнете до Обиколната Ограда. Съдбата може да е само един подлец понякога.
Последва мълчание. Жабата въздъхна и избяга под масата.
— Но ти можеш да ни помогнеш? — подхвърли Двуцветко.
— Разсмивате ме — каза Дамата. — Аз съм малко сантиментална. Ако бяхте комарджии, щяхте да го знаете. Така че, известно време аз се движих в съзнанието на жабата и вие трогателно ме спасихте, защото, както всички знаем, никой не обича да гледа покъртително безпомощни създания, изоставени на собствената им смърт.
— Благодаря — каза Ринсуинд.
— Съдбата твърдо е настроена против вас — каза Дамата. — Но това, което мога да направя, е да ви дам една възможност. Само един малък шанс. Останалото зависи от вас.
Тя изчезна.
— Божичко! — възкликна Двуцветко след малко. — За пръв път виждам богиня.
Вратата се отвори със замах. Влезе Гархартра, като държеше пред себе си жезъл. Зад него вървяха двама стражи, въоръжени по-традиционно със саби.
— Ах — приятелски каза той. — Виждам, че сте готови.
— Готови — каза един глас в главата на Ринсуинд.
Бутилката, която магьосникът беше хвърлил преди около осем часа, продължаваше да виси във въздуха, окована от магията в собственото й времево поле. Но през всичките тези часове първоначалната манна на магията бавно бе изтичала, докато в един момент общата магическа енергия се бе оказала недостатъчна, за да я задържи срещу собственото мощно нормализационно поле на Вселената. И когато това се случи, Реалността се върна обратно за някакви си микросекунди. Видимо това се изрази във факта, че бутилката изведнъж завърши последната част от параболата си и се заби странично в главата на Отговорника за Гостите, като опръска стражите със стъкло и вино от медузи.
Ринсуинд сграбчи Двуцветко за ръката, ритна най-близкия пазач в слабините и помъкна втрещения турист към коридора. Преди вцепененият Гархартра да се строполи на пода, двамата му гости вече тичаха надалеч по каменните плочи. Ринсуинд кривна зад един ъгъл и се озова на балкон, който обхождаше четирите страни на вътрешен двор. Под тях, по-голямата част от двора беше заета от декоративно езеро, в което няколко водни костенурки се приличаха сред листата на водните лилии.