Те изчезнаха.
Долу, цялата Вселена трепкаше и мигаше срещу Ринсуинд. Ето я Гигантската Атуин — огромна и тежка, обсипана с кратери. Там беше и малката луна на Диска. Виждаше се и една много далечна светлинка, която не можеше да бъде нищо друго, освен „Мощният Пътешественик“. Там бяха и всичките звезди, които изглеждаха съвсем като посипани с прашец диаманти, разпилени по черно кадифе, звездите, които опияняваха, примамваха и неудържимо викаха най-смелите към себе си…
Цялото Мироздание очакваше идването на Ринсуинд.
И той отиде.
А имаше ли друг избор?!