Рейвън гледаше съпругата си и губернатора на Мисури и изпитваше гордост. Тази вечер, с порозовелите си страни и блестящи очи, Мисти беше красива като видение. Досега не беше направила нито една грешка. Като че ли беше помислила за всичко. Той самият й беше помогнал да съставят менюто, както и да подберат френските вина, които, беше сигурен, бяха превъзходни. Тази вечер Мисти Малоун най-после щеше да блесне. Докато говореше с дамите от двете си страни, той гледаше баща си и виждаше, че Джон е ядосан, задето губернаторът посвещава вниманието си на Мисти, а не на него самия. После Рейвън срещна очите й, които блестяха от щастие, и разбра, че тя наистина се забавлява. Той й разказваше забавна случка от Гражданската война и като че ли изпитваше носталгия по отминалите времена.
— Това, което правим тук тази вечер, е просто запълване на времето — каза той, смръщил вежди.
Мисти не се обиди, защото разбра какво иска да каже той. Той не се впечатляваше от повърхностните неща като Джон и, тя беше сигурна, не съдеше за хората по онова, което притежават. Тя го разбираше, защото усещаше нещата по същия начин. Когато келнерът реши да налее още вино в чашата на губернатора, той я покри с длан и се обърна към Мисти.
— Случайно да ви се намира уиски от Тенеси? — Очите му се смееха. — Никога не съм харесвал особено френските вина, независимо от това, колко скъпо струват.
Мисти незабавно поръча уиски. Когато бутилката пристигна, келнерът с пренебрежение напълни чашата на губернатора и остави бутилката на масата.
— Това е най-хубавото питие на земята. — Губернаторът дори си позволи да млясне с устни. — То е амброзия, която съдържа в себе си сладостта на лунната светлина в планините.
Мисти го погледна.
— Но вие не сте от планините, нали? — попита го тя.
Губернаторът се засмя топло.
— Е, може и така да се каже. По заобиколен път, разбира се. Баба и дядо ми живееха в планините. Толкова надълбоко в Озарк, че не виждаха светлината на деня.
Сърцето на Мисти подскочи радостно.
— Дяволите да ме вземат, ако и това не е новина! Веднага разбрах, че нещо във вас ми допада. Аз съм от планините Озарк, от долината Ред Оук!
Губернаторът се засмя и напълни отново чашата си.
— Всъщност разбрах това по говора ви. Той само ви прави още по-очарователна. Дядо ми приготвяше питие, което оставяше да отлежи на лунна светлина, и вкусът му беше много подобен на този. Тъй като сте от планините, сигурен съм, че разбирате какво искам да кажа. Ще опитате ли глътка колкото напръстник и да видим дали ще се съгласите с мен?
Мисти кимна, защото мислеше, че е учтиво да приеме. Губернаторът наля в чашата й количество по-голямо от напръстник и тя опита от огненото питие, а после остави чашата настрани, като се съгласи с него. Тъй като много внимаваше какво прави тази вечер, тя с изненада долови няколко неодобрителни погледа. Реши обаче, че те не са толкова страшни. Губернаторът беше весел и щастлив и само това имаше значение.
— Когато бях момче, прекарвах лятото при баба си и дядо си — продължи да бъбри гостът. Усмихна се, а очите му придобиха замечтано изражение. — Като се изключат дните ми в армията, това беше най-щастливото време в живота ми.
От този миг нататък губернаторът и Мисти станаха приятели. Свързваха ги планините Озарк. Двамата се смееха и отпиваха от уискито. Обсъждаха най-добрите рецепти за приготвяне на питие на лунна светлина, как е най-добре да се заколи прасето и какви са най-добрите лекарства за ловджийските хрътки. И през цялото време губернаторът автоматично пълнеше чашите им.
Настроението й се повишаваше, обаче Мисти усещаше върху себе си втренчените погледи на Рейвън и Джон, както и тези на Уорън и Присила. Беше й толкова забавно, че не виждаше тяхната загриженост. А защо ли мисис Вандерхузи мушкаше с лакът съпруга си? Мисти си задаваше този въпрос с нарастващо раздразнение. Струваше й се, че те двамата с Бенджамин Прескът Лонгстрийт са единствените хора в стаята.
След десерта — шоколадов мус — тя и губернаторът продължиха да пият уиски. После той й помогна да стане от стола. Когато се върнаха в салона, тя осъзна, че Джон още не е имал възможност да говори с губернатора за железопътния бизнес, но тъй като не знаеше как да се справи с този проблем, реши просто, че той не съществува. Губернаторът я покани за първия валс и докато танцуваха, продължи да й разказва забавни анекдоти. Тя се смееше неудържимо и не обръщаше внимание на вдигнатите вежди на другите гости. Рейвън танцуваше с Присила и Мисти почувства ревност, като видя грейналото й от щастие лице.