Когато започна нов танц, Рейвън хвана здраво Мисти в прегръдките си и я изгледа доста недоволно.
— Струва ми се, че ти и губернаторът се забавлявате славно — каза той, като я държеше може би малко по-здраво, отколкото се полага. — За какво си говорехте? Да не би да си разменяхте рецепти за билкови отвари?
Изненадана от недоволството му, тя се изкикоти и положи глава на рамото му.
— Почти. Как позна? Губернаторът каза, че дядо му приготвял питие, което оставял да отлежи на лунна светлина. Точно така, както аз правя с моите лекарства. Предполагам, че съм малко пияна вече, но това е, защото губернаторът непрекъснато пълнеше чашата ми.
По лицето на Рейвън се изписа предупреждение.
— Малко пияна? Аз пък се питах кой ли от вас двамата ще падне пръв под масата!
Мисти усети, че ще последва лекция, и въздъхна. Но ето, че танцът свърши и тя видя, че губернаторът идва към нея. Настроението й веднага се повиши. Преди Рейвън да успее да каже и дума, той й се поклони галантно, взе ръката й и двамата се отдалечиха. Като хвърли поглед през рамо, тя видя, че стои с широко разкрачени крака и стиснати пестници и се запита защо ли е ядосан. Губернаторът продължаваше да бъбри весело, а в един миг музиката на цигулките му припомни нещо и той попита Мисти:
— Знаете ли стъпките на старите планински танци? Мислите ли, че бихме могли да изиграем един?
Мисти срещна очите му, които горяха от нетърпение. Толкова много искаше той да е щастлив тази вечер.
— Разбира се, че можем. — И тя погледна към музикантите, които свиреха виенски валс. — Но ще трябва да говоря с тях.
Тя се приближи към платформата на музикантите и те веднага се наведоха към нея, нетърпеливи да угодят на жената, която ги беше наела. Докато говореше с тях, тя забеляза, че Рейвън я гледа замислено, а веждите на Джон са смръщени заплашително. Музикантите довършиха виенския валс, започнаха да обсъждат нещо помежду си и ето, че настана всеобщо объркване. Но скоро се чуха звуците на „Пътешественикът от Арканзас“. Музиката беше бърза, пулсираща и краката на Мисти като че ли сами затанцуваха. Рейвън я гледаше разтревожено, а баща му се приближи до него и двамата дълго разговаряха. Музиката ставаше все по-бърза. Мисти повдигна полите си и влезе в ритъма, а губернаторът пляскаше с ръце и се опитваше да направи същото. Скоро гостите образуваха кръг около тях, пребледнели от изненада. Някои от мъжете се усмихваха, но жените бяха отвратени, вееха си бързо с ветрилата и си шушукаха тихичко. Музиката стигна до кресчендо, а Мисти изрита обувките си, с което достави огромно удоволствие на губернатора. Когато танцът свърши, кръгът се разпадна, а губернаторът хвана Мисти за ръката и я заведе при Рейвън и Джон.
— Доста отдавна не съм се забавлявал така — каза той с въздишка и погледна Джон. Потупа Мисти по ръката и добави: — В тази млада дама има жизненост, не е като другите. И ако не възразявате, че го казвам, тя е много забавна. Ако я доведете на вечерята, която ще дам аз, ще разговаряме за железопътната компания.
Джон, изглежда, не намери думи, с които да отговори. Ръцете му трепереха едва забележимо. Погледна Рейвън, с което искаше да помоли да бъде извинен, и се придвижи до другия край на стаята. Все така весел, губернаторът погледна сега Рейвън.
— Дръж на това свое малко планинско цвете, Девънпорт. Такива като нея са едно на милион. Ако бях с десет години по-млад, може би щях да се опитам да ти я открадна. За нещастие, трябва вече да тръгвам.
Бенджамин Прескът Лонгстрийт се поклони учтиво на Мисти и й целуна ръка.
— Благодаря ви, мила, за най-забавната вечер в моя живот.
Докато Рейвън придружаваше изтъкнатия гост към фоайето, всички ги следваха усмихнати с погледи. Но веднага щом излязоха, усмивките паднаха от лицата на гостите като сухи листа. Като видя една от жените да гледа втренчено босите й крака, Мисти обу обувките си и тръгна бързо към фоайето, за да се сбогува с гостите, които всички наведнъж бяха решили, че трябва вече да тръгват. Никой от тях обаче не й обръщаше внимание. Всички се сбогуваха само с Рейвън. Мисти беше изненадана и от израженията им, и от поведението им. Беше също така учудена, че празненството завърши толкова бързо — точно когато тя започваше да се забавлява истински. Рейвън избягваше погледа й, а после отиде да помогне на една стара дама да се качи в каретата си. Край нея мина и Уорън, който щеше да изпрати Присила до дома й, и я погледна със съчувствие и симпатия Мисти остана сама на прага, като се изключи високомерният иконом, и успя да чуе част от разговора на двама от последните гости: