— Това е много опасен начин да изживееш живота си, любов моя — отбеляза той хладно. — Сърцето е предателско, но умът и логиката никога няма да ти изменят.
Тя едва виждаше красивото му лице, защото сълзите я заслепяваха.
— Да вървят по дяволите разумът и логиката — отвърна тя разгорещено. Обзета от силен гняв, тръгна бързо към вратата на библиотеката, но се спря на прага и се обърна към него. — Знаеш ли, грешала съм по отношение на това място! — извика, а гласът й трепеше от едва сдържани чувства. — Сейнт Луис не е Содом и Гомор, той е самият пъкъл!
И като каза това, тя изтича бързо нагоре по стълбите.
Глава 19
На другата сутрин Мисти се събуди с мисълта за планините Озарк. Беше сънувала, че събира билки. Сънят й беше толкова ярък, толкова истински, че можеше да усети миризмата на билките и на свежата трева и да почувства утринния бриз по бузите си. Лъки беше там и двете се смееха и разговаряха и Мисти изпитваше отново пълното задоволство от живота, което й липсваше от мига, в който напусна планините. А сега, когато съзнанието й за реалността се върна, я обхвана силно отчаяние. През едва дръпнатите завеси проникваха слънчевите лъчи и падаха върху леглото. Като разбра, че Рейвън не е там, тя спусна крака на пода и се огледа, защото той ужасно й липсваше. Сърцето й се изпълни с болка, когато видя, че по чаршафите и възглавницата му няма нито една гънка. Въобще не беше спал в стаята. Предната вечер тя беше заровила глава във възглавницата и беше плакала, като мислеше, че той ще дойде при нея по-късно. Но след като дълги часове се беше мятала неспокойно и беше съжалявала за острите си думи, тя беше заспала, най-накрая, сама. Беше свикнала с топлото му тяло и обичливи ръце и отсъствието му оставяше празнина в душата й.
Тя въздъхна, седна в края на леглото и отметна назад дългата си коса. Как й се искаше да може да върне назад времето, да промени случилото се снощи и особено разговора си с Рейвън. После видя тъмния му вечерен костюм преметнат на стола и се запита дали той не е спал на дивана в библиотеката. Стана, изпълнена с надежда. Може би, ако побързаше, щеше да го хване, преди да е тръгнал за болницата. Отвори гардероба, захвърли копринената си нощница и си избра семпла синя рокля. В главата й пулсираше тъпа болка, която й напомняше, че тя и Бенджамин Прескът бяха изпили почти бутилка уиски. В ясната светлина на деня се учуди на снощното си поведение и започна да разбира гледната точка на Рейвън. Ако само можеше да поговори още сега с него и да му обясни… Излезе от спалнята без дори да среше косата си.
Като стигна в подножието на стълбите, чу тракането на чинии и видя мисис Хъксли да надзирава почистването на трапезарията. Един остър поглед на икономката й подсказа, че снощното й излагане се знае от всички в домакинството. Бузите й пламнаха и тя тръгна още по-бързо към библиотеката.
Стаята беше тъмна, завесите не бяха дръпнати, а питието на Рейвън стоеше на масата, където го беше оставил снощи. От пръв поглед разбра, че той не е там, и настроението й спадна още повече. Явно й беше толкова ядосан, че беше тръгнал за болницата, без да се сбогува с нея.
Тя въздъхна така, сякаш й се късаше сърцето. Отиде до бюрото и погали с пръсти чашата, оставена от него и си припомни моменти от спора им. След изпития снощи алкохол, сега й прилоша от аромата на уискито и тя направи няколко крачки встрани от бюрото. Тогава видя крайчето на плика, което се подаваше от най-горното чекмедже, и се спря изненадана. Изкушаваше се да го отвори.
Издърпа го с треперещи пръсти и видя, че е от болницата и е адресирано до Рейвън. Извади страниците и ги прегледа набързо. Сърцето й подскочи, когато прочете: „След дълго и мъчително обмисляне, решихме, че поведението на съпругата ви пречи на вашето избиране за главен лекар и решихме да не ви предлагаме поста. Изборът ни пада на доктор Томпсън.“ Очите на Мисти се напълниха със сълзи. Погледна датата на пощенското клеймо и видя, че писмото е пристигнало миналата седмица. Нищо чудно, че когато снощи беше повдигнала въпроса, Рейвън беше придобил тайнствено изражение! Беше загубил онова, към което така отчаяно се беше стремил, и то заради нея. А не беше й казал нито дума за това.
Разтърсена до дън душа, тя остави писмото на бюрото и затвори очи. Сега разбра защо снощи лекарите от болницата я гледаха така странно и защо мисис Вандерхузи й беше обърнала гръб. Разбра и смисъла на думите, които беше дочула, застанала на входната врата_: „Мисля, че съпругата на доктор Девънпорт напълно съсипа кариерата му.“_
Да, сигурно, когато новината, че постът на главен лекар е отказан на Рейвън стигне до ушите на пациентите му, някои от тях ще го напуснат. Като разбра и това, Мисти покри устата си с ръка. Тя щеше да съсипе и практиката му! В този миг всичко, което беше направила след пристигането си в града, мина през главата й бързо и объркано като калейдоскоп и този път тя разбра колко досадни и смущаващи трябва да са грешките и за Рейвън.