Отчаяна и в лошо настроение, тя излезе от библиотеката и отиде в спалнята, където да сложи ред в обърканите си мисли. Като мина покрай вратата на Джон, видя, че е открехната. Запита се как ли се чувства той днес и надникна в тъмната стая. На масичката до леглото му стоеше недокосната таблата със закуската му, а той спеше, омотан в завивките. Лицето му беше много бледо и той наистина имаше вид на тежко болен. Мисти се приближи бавно до леглото, като мислеше за всички груби неща, които му беше казала. Също така мислеше за неговото обвинение, че е принудила Рейвън да се ожени набързо за нея. Инстинктивно понечи да погали бузата му, но ръката й замръзна във въздуха, когато се сети, че той не би искал тя да го докосне. Като я отдръпна, тя, без да иска, докосна чиниите и се чу леко потракване. Джон нададе стон и отвори очи, които бавно се фокусираха върху нея. Той се изправи бавно, подпря гръб на възглавницата и пооправи разрешената си коса.
— Е, доволна ли си от себе си? — попита я с глас, надебелял от съня. Мисти гледаше безрадостното изражение на лицето му. Нямаше представа за какво говори той. — Заради теб — гласът му постепенно набираше сила — снощи не успях да разговарям с губернатора.
Тя се усмихна, за да го окуражи.
— Напротив, не всичко е загубено. Нали чу, че той те покани да му гостуваш? Тогава ще можеш да разговаряш с него.
— Това не означава нищо — отговори Джон, а лицето му издаваше силно раздразнение. — Приемите на губернатора обикновено са многолюдни. И човек е доволен, ако успее да му стисне ръката. — Бръчките около устата му станаха по-дълбоки. — Не, снощи беше моят най-добър шанс да му повлия и го загубих заради теб.
Мисти срещна неодобрителния му поглед.
— Съжалявам — каза тя. — Наистина съжалявам. Не знаех как да го накарам да разговаря с теб.
Джон смръщи вежди.
— Като моя снаха, трябваше да насочиш разговора към железопътния бизнес или пък да обърнеш вниманието му към мен, вместо да ме пренебрегваш. — Устните й трепереха. Не можеше да му отговори. Джон я изгледа замислено. — Но като знам какъв ти е произходът, предполагам, че не бих могъл да очаквам нищо друго. — Жестока усмивка изкриви устните му. — Да си кажа правичката, никак не съм сигурен, че си моя снаха.
Ударът й причини физическа болка. Тя го изгледа преценяващо, питайки се какво ли искаше да каже този път.
— Какво искаш да кажеш? — Чувстваше тежест в стомаха. — Рейвън и аз се оженихме в църква… Бракосъчета ни отец Джубал. — Тя нервно отметна косата си назад. — Всички от долината присъстваха на сватбата ни. И чуха брачните ни клетви.
Джон повдигна вежди.
— И кой е този отец Джубал? — попита той с тон, който имаше за цел да я обиди.
— Свещеникът на долината Ред Оук — отговори тя, като все още не разбираше накъде бие той. — Той е свещеник там повече от двайсет години. Всички го познават. Обичат го, защото е добър…
— А той ръкоположен ли е? — Погледът на Джон я пронизваше. — Имам предвид, от някой епископ или друг духовник с висок сан.
Мисти остана безмълвна. Никога не си беше задавала този въпрос. В долината Ред Оук проповядването не беше въпрос на документи, а призвание, нещо, в което човек влагаше сърцето си. И в това отношение отец Джубал отговаряше и на най-строгите изисквания.
— Не съм сигурна какво целиш с въпросите си — каза тихо тя.
Джон се усмихна самодоволно.
— Искам просто да отбележа, че ако свещеникът не е ръкоположен, той няма право да извършва бракосъчетания. Знам всичко за тези самозвани свещеници от горите. Изведнъж им се приисква да проповядват и смятат, че вече са намерили работа по призвание. — Той я посочи с пръст, като че ли я заплашваше. — Но службите им не са законни.
Тя никога не беше мислила, че двамата с Рейвън не са съпрузи, но сега, като сведе поглед към брачната си халка, изведнъж я обзеха съмнения.
— Ако питаш мен — продължи Джон. — Адам се е съгласил на тази безсмислена церемония, за да успокои теб. А законно, ти дори не си част от това семейство.
— Но това не е вярно! — извика Мисти. — Рейвън и аз сме женени!
— Само в твоите очи, млада госпожице. Наистина се съмнявам, че бракът ви ще бъде признат тук, в Сейнт Луис. — Той стисна устни. — Предполагам, че нямате брачно свидетелство. — Раменете на Мисти се сведоха, като че ли тежък товар легна върху тях, защото тя наистина не разполагаше с брачно свидетелство. Думите заседнаха в гърлото й. Тя стоеше пред него и го гледаше втренчено. — Нима не виждаш, че бракът ви е чиста измама?! Че единствената жена, която той обича, е Присила?