— Какво правиш? — успя най-сетне да попита.
Няколко леки като перца целувки докоснаха китката й и се заизкачваха нагоре по ръката й.
— Целувам фалангите на пръстите ти, китката ти и лъчевата ти кост, и лакътната ти кост, разбира се.
Тя се изчерви силно и понечи да извърне глава, но той улови брадичката й. Тя се чувстваше мека, безволева и уязвима. Боязливо срещна погледа му, натежал от страст. Предчувстваше как устните му ще докоснат нейните, и потръпна сладостно. Жадуваше целувките му, но се страхуваше. А и много се срамуваше. Потисна въздишката, която напираше на устните й. Как би искала да знае повече за този привлекателен чужденец. Разумът й подсказваше, че навлиза в опасни територии. Нима беше възможно джентълмен като него, който може да избира измежду стотици красиви жени, да храни някакви чувства към планинско момиче като нея?
Изведнъж от потока долетя шум, който привлече вниманието им. Роло беше успял да подгони една жаба от прикритието й. Беше толкова смешен, като се опитваше да я хване във водата, че и двамата се засмяха.
Жабата успя да избяга и Мисти отново погледна Адам и забеляза съжаление в очите му. Тя изпитваше огромно облекчение, че романтичният миг беше отминал, но в същото време тръпнеше от наслада, като си мислеше какво би могло да се случи. Обезпокоителни мисли й минаваха през главата, тя се бореше със страстта, която близостта му пораждаше. Трябва да бъде внимателна… много внимателна. Той беше градски жител и завинаги щеше да си остане такъв. Защо да се отпуска в прегръдките му, като знае, че не би могла да напусне планините, за да отиде с него? Ами ако той открадне сърцето й и го вземе със себе си в големия град, тя ще вехне до края на дните си — от това по-лошо не би могло да се случи. Бузите й се бяха зачервили силно, заливаше я горещина. Тя се усмихна слабо, изправи се и вдигна кофата с трепереща ръка.
— Мисля, че е по-добре да тръгваме. — Гласът й, също като ръката, беше несигурен. — Скоро ще се стъмни, а трябва да застреляме нещо, за да има какво да вечеряме.
Адам се изправи. Погледна в очите й и разбра, че са били много близо до целувката. Въздъхна примирено, защото знаеше, че този скъпоценен миг не може да се насилва. Трябваше да се чака за нова възможност. Чувстваше, че тя изпитва неудобство, затова я подкрепи и двамата се отдалечиха от дървото.
— От думите ти излиза, че ловуването е също толкова лесно, колкото и да отидеш до месарницата — отбеляза той с почуда.
Вятърът подухна и косата на Мисти се повдигна като кехлибарени вълни.
— Така е. Гората е пълна с дивеч, който просто чака да го вземеш.
На връщане към гората Адам гледаше младото й и красиво тяло и отново почувства вълнение, възбуда. Тя беше интелигентна, със свободен дух, топла и непредсказуема. Мъжът би трябвало да е направен от камък, за да не се възхити на извивките на тялото й, което изпълваше еленовото облекло. Това очарователно момиче притежаваше необичайна красота — красота, която го заинтригуваше и силно го вълнуваше.
Тръгнаха по протежението на поточе, което си проправяше път през живописна долчинка. Водите му отразяваха багрите на дърветата, които растяха от двете му страни. Хладният въздух беше пропит с мириса на мъх и влажна земя. Докато вървяха, Мисти посочи едно растение.
— Погледни това, мистър Голям Доктор от Сейнт Луис. Това е отровен бръшлян. Какво ще предприемеш, ако пациентът е погълнал голяма доза от него? — попита заядливо тя.
Адам беше развеселен от факта, че тя непрекъснато подлага на съмнение медицинските му познания, че винаги настоява, че нейните лекарства са по-добри.
— Ще препоръчам на пациента да прави бани във вода, в която е размито овесено брашно, и да си налага студени компреси — отговори сухо той.
Тя вдигна очи към небето.
— Нима? Само това ли можеш да измислиш?
Адам повдигна леко едната си вежда.
— Кажи, моля те, какво не е наред в моите предписания, доктор Малоун?
Ако погледите можеха да убиват, той щеше да е вече мъртъв.
— Не е достатъчно, ето какво не е наред — отговори Мисти високомерно. — Първо ще накарам пациента да се отъркаля в стрита на прах дървесина, после да се изкъпе със суроватка, после добре ще го разтрия със смес от оцет, суров равен и конска пикоч. — Тя се усмихна гордо. — Това се казва пълно лечение!
Адам избухна в смях.