— Ти си жив — прошепна дрезгаво и прокара длан по гърба му, за да се увери, че не вижда призрак.
Като се смееше и плачеше едновременно, Езекийл го прегърна здраво, а Рейвън се опитваше да проумее чудото. После той направи крачка назад и погледна Езекийл в очите, пълни със сълзи. Лицето му, непощадено от времето и вятъра, изразяваше силна изненада. Той свали шапката си и прокара длан през косата си, която се изправи смешно нагоре. И двамата се засмяха едновременно, после Езекийл възкликна:
— Господи, толкова много се радвам, че те виждам, че сърцето ми ще се пръсне от радост.
Гласът му беше силен като гласовете на всички планинци и, също като тях, той не подбираше особено внимателно думите си. Звукът на гласа му върна Рейвън в детството, пълно с толкова сладки спомени.
— Дошъл си да вземеш Мисти в града, нали? — попита Езекийл с всезнаеща усмивка.
— Не, дойдох, за да остана в планините — отговори Рейвън.
Очите на стареца блестяха живо.
— Имах усещането, още отдавна, че ти ще изживееш дните си тук — каза той с усмивка. После лицето му изведнъж стана сериозно. — Знам, ти си мислиш, че виждаш призрак, но не е така. Не биваше да ти изигравам този номер и сега съжалявам, но тогава мислех, че няма друг начин.
За Рейвън всичко беше още далечно и неясно, струваше му се, че участва по-скоро в пиеса, отколкото, че наистина държи Езекийл в прегръдките си. След като беше получил писмото и беше видял гроба с очите си, Рейвън беше повярвал в смъртта му. И ето, че сега умът не можеше да приеме реалността, която очите му виждаха. После видя изражението на Езекийл, което издаваше вината му, и разбра, че старецът е инсценирал смъртта си, за да избяга завинаги от градския живот. Секунда по-късно разбра защо Били Червеното шалче му се беше сторил познат дори и от онова далечно разстояние. Той и Езекийл бяха един и същи човек.
— И самият ти си изпратил писмото, което донесе новината за смъртта ти, нали? — попита той.
— Да. Аз бях. Аз направих гроба и поставих кръста, та ако Джон дойде да души наоколо или да ме моли да му припиша още пари, да не ме намери. Оставих пари на теб и Уорън, а останалите ги внесох в банката във Файетвил, за да не може Джон да се докопа до тях, нито пък да купи с тях от онези картини, с които се опитва да впечатли хората. Отначало дойдох тук, за да си почина от шума и врявата на Сейнт Луис, а после реших, че ако той повярва, че съм мъртъв, няма да ме безпокои повече. — Лицето му помръкна за малко. — Беше ми мъчно да изоставя теб и Уорън, но знаех, че като не съм там, вече няма да има кавги за пари. И вярвах, че някой ден ще ви видя отново.
Рейвън го гледаше и още му беше трудно да повярва на онова, което чуваше. Той беше инсценирал смъртта си не само за да се отърве от настояванията на Джон за пари, но и за да спаси наследството на внуците си. Езекийл посочи с пръст към пещерите.
— Отначало, като дойдох тук, се скрих там — продължи той. — После свикнах да живея там и си направих едно доста удобно жилище. После чух хората да говорят, че от Сейнт Луис е пристигнал доктор. Като гледах там, отгоре, аз си помислих, че докторът много прилича на теб, но ти си казал, че се казваш Хепълуайт. А когато миналия октомври ти отиде на „гроба ми“, аз се бях скрил в храстите и едва не получих сърдечен удар. Видях момичето на Малоунови също да идва и реших, че двамата сте влюбени един в друг. И разбрах защо си използвал друго име. И тъй като аз бях Девънпорт, не можех да изляза от храстите и да разваля всичко. — Рейвън се засмя и потупа Езекийл по рамото. Разбра, че през цялата есен той е играл ролята на техен ангел — хранител. — После, като се оженихте с Мисти, чух, че ти и Езра сте сложили край на враждата, но преди да успея да „възкръсна“, вие като светкавици потеглихте към града. И аз реших, че никога вече няма да ви видя. А преди ден-два чух, че Мисти се е върнала, и тъй като не издържах повече, реших да дойда и да видя как я карате. Беше малко изненадана да разбере, че Били Червеното шалче е твой дядо, но успя да преодолее шока и аз останах при нея през целия следобед. Тя ми даде храна и билки, които да си занеса в пещерата. Но тъй като вече няма вражда, мисля да си построя колиба и да кажа на всички кой съм.