Рейвън му каза, че винаги ще се грижи за него, а после, прегърнал го нежно през раменете, му каза, че скоро Уорън също ще се ожени и че е поел грижите по компанията след смъртта на Джон. Разказа му за погребението на Джон, на което бяха дошли всички хора, които имаха някакво значение в Сейнт Луис — нещо, което щеше да го направи много щастлив, ако можеше да го види. Двамата се приближиха до коня на Рейвън, който спокойно пасеше край пътя. В очите на Езекийл имаше сълзи. Той извади от джоба си огромна червена кърпа и изтри с нея бузите и носа си.
— Промени ли се Джон поне малко? — попита с треперещ глас.
Рейвън погледна тъжното му лице и пожела да можеше да му каже друго, но…
— Мисля, че накрая искаше да се промени… Но беше прекалено късно.
Езекийл поклати глава.
— Нещо се случи с него, когато отидохме в града. За мен железопътната компания беше просто игра, начин да спечеля малко пари. Но правенето на пари и онези надути приятели влязоха под кожата на Джон и станаха за него цел в живота. — Той приведе смирено рамене. — Е, може би сега той ще намери покой. Защото, Господ ми е свидетел, нямаше такъв, докато беше жив. — Наведе глава явно за да успее да запази спокойствие, после погледна Рейвън право в очите. — Не знам какво е станало между теб и Мисти, но като се разделихме, тя тръгна към онзи поток, където те заведе през есента. Излязохме заедно от колибата и я видях да язди в онази посока. — Тонът му стана многозначителен. — Ако питаш мен, тя е от онези жени, които мъжете трябва да запазят на всяка цена, каквото и да им струва това.
Рейвън мина покрай дървото с меда на Мисти и видя пред себе си тясната просека, която водеше към потока. Слезе от коня и завърза юздите около един дъб. Въздухът миришеше на борови иглички, както беше и през есента. Ранното лято беше в разцвета си, много красиво, и той се наслаждаваше просто на чувството, че живее. Окото му се радваше на зеленината. Когато чу бълбукането на потока, сърцето му заби по-бързо. Приближи се тихо и видя, че Мисти се бе облегнала на ствола на едно дърво и е потънала в мисли, а Роло се върти около нея. Мисти беше облечена в дълга памучна пола на райета и свободна бяла блуза, толкова отворена горе, че откриваше едното й рамо. Тя се раздвижи, хвърли няколко камъчета във водата, после пак се облегна на дървото. Лицето й беше много тъжно. Той гледаше с нежност красивото й стройно тяло. Искаше да отиде при нея, но инстинктът му подсказваше да изчака още малко, да наблюдава движенията й. Усмихна се, когато тя си удари шамар, за да прогони насекомото, което беше кацнало на бузата й, а после, след като прецени колко високо трябва да говори, за да надвие шума на бързащата вода, каза:
— Ако си сложиш билкова отвара на бузата, ще се почувстваш много по-добре, доктор Малоун.
По лицето на Мисти се изписа изненада и тя бавно се изправи, покрила устата си с ръка. Когато го видя, грейна от радост, а на устните й заигра весела усмивка.
— Е, това май е Докторът от Големия град, който се е върнал в планините Озарк!
Сърцето на Мисти биеше извънредно бързо. Не можеше да направи нищо, освен да стои и да гледа как той бърза към нея. Бялата ленена риза беше широко отворена и разкриваше мускулестите му гърди, а стройните му бедра бяха обгърнати от тесни бричове с цвета на кожата. „Той най-после дойде“ — помисли си тя с облекчение, но все още й беше трудно да повярва. На няколко крачки от нея, той разпери ръце и тя се затича. Пулсът й биеше лудо. Когато я притисна до себе си, почувства сигурността на гърдите му и обичната топлина на ръцете му. Устата му намери нейната и коленете й се подкосиха.
Устните му поглъщаха нейните, езикът му си играеше с нейния, докато ръцете му галеха косите й. Обсипа с целувки шията и голото й рамо, а ръцете му се плъзнаха по тялото й, след което я притиснаха още по-здраво към неговото.
— Рейвън — прошепна тя, като трепереше и от облекчение, и от страст, която си мислеше, че никога вече няма да изпита.
Той обхвана лицето й с длани и тя видя желанието в очите му. Надигна се на пръсти и зарови ръце в гъстата му черна коса. В гърлото й се надигна стон, но той го заглуши с нежна целувка, от която гърдите й се втвърдиха. Тя се притисна в него, а когато дланите му обхванаха гърдите й, мощни тръпки разтърсиха тялото й. Останали без дъх, те се целуваха и галеха като гладни деца, намерили отдавна забравени лакомства. После той я отдалечи малко от себе си и я погледна с очи, в които имаше сълзи на радост. Тя му каза:
— Днес видях дядо ти, той…
— Знам — каза Рейвън, сгушил лице в извивката на шията й, после загриза долната част на ухото й. — Знам, току-що бях с него… — И той зацелува жадно лицето й.