— Не отговори на въпроса ми, любима. Ще отворим ли заедно клиника тук? — подкани я той.
Тя го погледна крадешком.
— О, не знам. Зависи какво лечение ще прилагаме — отговори тя дяволито. — Ако ще гониш пациентите, които искат билкова отвара, варена при пълнолуние…
Рейвън се засмя и я целуна по челото, после наклони главата й така, че да надникне в чудно хубавите й зелени очи.
— И още нещо, доктор Малоун — каза той, а гласът му беше нежен като шепота на вятъра и мъглата над планините. — Умирам от любов по теб и мисля, че имам право на консултация. Какво предписваш в този случай?
Мисти се изправи и сложи замислено пръст на устните си.
— За пациент в такова състояние, доктор Рейвън — отговори тя, без да бърза, — предписвам горчив билков чай и бой с камшик по цялото тяло, а после обтриване с гореща пепел. — Очите й играеха дяволито — Още ли ме обичаш?
— О, да! — отговори страстно Рейвън.
— Тогава ще ти предпиша да прекараш целия си живот в моите обятия.
Тя вдигна поли и залюля бедра, после хукна към потока, като погледна дяволито през рамо. Той я настигна и двамата се хванаха за ръце. Затичаха към гората, а смехът им се понесе над планините.