Той присви очи срещу силната слънчева светлина и кимна.
— Виждам го.
— Е, сега вече ще видим какъв стрелец си. Обзалагам се на цял сребърен долар, че няма да уцелиш гвоздея.
Лъки се изкикоти и поклати глава.
— Няма да може. Не съм виждала човек, който да го направи.
Рейвън бавно вдигна карабината и я подпря на рамото си. Натисна спусъка и нов изстрел отекна оттатък хълмовете. Когато димът се разпръсна, веселото изражение беше изчезнало от лицето на Мисти и беше заменено от почуда. Тя подсвирна тихичко.
— Отчупи парченце дърво до гвоздея — възкликна тя с треперещ глас — Не мога да повярвам! Аз самата никога не съм била толкова близо. Езра също.
След като се прицели внимателно, Рейвън отново натисна спусъка, куршумът отнесе главата на гвоздея и се чу изпукването на метала.
— Дължиш ми един сребърен долар — каза той и погледна Мисти, която тихо ахна.
— Господи, направи го! — извика тя. — Бях чувала, че някои уцелват гвоздей от шест метра, но никога не го бях виждала с очите си. — Тя го погледна озадачено. — Защо остави аз да застрелям катериците вчера, след като и ти си можел да го направиш?
Рейвън се засмя.
— Много се забавлявах, докато те наблюдавах.
Като се кискаше възбудено, Лъки се приближи до него.
— Ти си най-добрият стрелец, който съм виждала. Ако участваш в онези състезания, при които се целят в пуйка, ще спечелиш като нищо първата награда!
Мисти постави яйце на дънера и куршумът на Рейвън го отнесе. После тя постави бутилка пет метра по-нататък и Рейвън отново уцели. Упражненията по стрелба продължиха още около десет минути и той не пропусна нито веднъж.
Като спря, за да презареди, Рейвън чу конски тропот. Обърна се и видя четирима мърляви, зле облечени мъже да навлизат в просеката, следвани от две джафкащи кучета. Мъжете носеха широкополи шапки, които скриваха очите им, имаха и бради, които скриваха долната половина на лицата им. Без да чака покана, най-старият и най-дрипавият от всички слезе от коня и изплю тютюна, който дъвчеше, на земята. Сива четина покриваше лицето му, ноктите му бяха изпочупени, а под тях се беше насъбрала мръсотия. Той се усмихна накриво, с което показа две редици пожълтели зъби, присви очи и ги изгледа подозрително.
— За к’во е ’сичката тая стрелба? — запита той, като наклони огромната си глава — наистина прекалено голяма за тялото му. — Тъкмо оти’ахме към воденицата, когат’ чухме карабината.
Мисти си придаде важен вид. Зелените й очи подсказаха на Рейвън, че тя добре познава този човек.
— Нищо важно не се е случило, Слоупи — отговори тя твърдо, като направи пауза след края на изречението, за да придаде авторитетност на думите си. — Рейвън просто се упражнява.
Слоупи Брустър хвърли подозрителен поглед на Рейвън.
— Хората са тъ видели в гората с Мисти. И съ питът кой си. Идеш от равнината. Търсиш ли нещо?
Рейвън погледна право в черните очи на мъжа, в които играеха някакви пламъчета. Погледна останалите и видя, че очите им блестят злобно. „Дошли са, за да предизвикат чужденеца“ — помисли си той, като забеляза, че слабите им лица излъчват неприкрита липса на доверие. Положението никак не беше приятно. Преди той да успее да отговори, Мисти вдигна високо брадичка и заяви:
— Лъки и аз намерихме Рейвън полумъртъв. Някой го беше нападнал и ограбил. — Говореше смело, но той долови, че гласът й трепери. — Той е лекар и е от Сейнт Луис.
Мъжете се сбутаха с лакти и се засмяха гръмко.
— Си’урни ли сте, че не е дошъл, за да се зъбавлява с вас, момичета? — попита Слоупи и се наведе застрашително напред.
Мисти, кипнала от гняв, пристъпи, за да се противопостави на най-злобния глупак в долината Ред Оук, но Рейвън сложи топлата си длан върху рамото й, за да я задържи. На устните му играеше лека усмивка. Беше спокоен и студен като лед, но тя усещаше напрежението в него. От разтворената уста на Слоупи се разнесе неприятен смях.
— ’Айде дъ видим как стреляш, човече! — каза той и намигна на приятелите си. — Още не съм виждал равнинец, който дъ мож’ дъ удари нещо.
— Добре — отговори Рейвън, но очите му бяха присвити и не се отместваха от зачервеното лице на Слоупи. — Какво искаш да ударя?
Мръсният пръст на Слоупи посочи дървото.
— Дъ видим дъл’ мо’иш дъ удариш оня гвоздей там — каза той подигравателно.
С много бавни движения, Рейвън подпря карабината на рамо, натисна спусъка и отнесе и останалата половина от гвоздея. Очите му блестяха дяволито. Погледна Слоупи, чието лице издаваше силна изненада, а после, нарочно, подаде карабината на Мисти. Изненаданите мъже мълчаха секунда, а после замърмориха тихо.