— Ам’чи той не мож’ да е доктор! Те не могът да стрелят тъй! — извика един от тях.
Обвинението увисна във въздуха. Мисти видя омразата и враждебността в очите на Слоупи и гърлото й се стегна.
— Той е държавен доносник и е дошъл тук, за да ни шпионира — извика той разгорещен. — Прибрала си един негодник, момиче! — Той тръгна към Рейвън, свил заплашително дланта си в юмрук. — Ти не си доктор! Доносник си, нали? — извика и замахна.
Рейвън бързо блокира атаката, а после юмрукът му се стовари тежко върху челюстта на Слоупи. Планинецът падна на гърба си и се претърколи. Когато се свести, Слоупи се изправи и отново се спусна към Рейвън, но той го повали отново. Този път Слоупи падна като тежка торба на земята. От носа му течеше кръв. Гордостта му беше накърнена. Той се изправи бавно и несигурно на крака, но Рейвън го посрещна с безмилостен удар в стомаха. Борбата със Слоупи приключи, но останалите, един по един, тръгнаха към него, като размахваха юмруци. Кучетата стояха назад, но ръмжаха заплашително. Дълго време Рейвън се съпротивлява, но численото им превъзходство беше значително и те успяха да го повалят на земята. С разширени от страх очи, Лъки закръжи около купчината тела на земята, викаше и кършеше отчаяно ръце.
— Убиват Рейвън! Убиват го!
Гневът, който се надигаше у Мисти, беше силен като прилива. Да я вземат дяволите, ако позволи на тези негодници да унижат Рейвън, а и нея! Вдигна карабината на рамо и стреля над главите на мъжете. Те я погледнаха изненадано.
— Престанете да биете Рейвън или ще ви застрелям, негодници такива! — извика тя. Гласът й беше изпълнен с презрение.
Слоупи се изправи бавно на крака и каза:
— Ооо, чуйте т’ва, момчета. Щялъ да ни убий! Много се страхувам! А вие?
Всички се засмяха гръмогласно. Мисти, трепереща от гняв, неочаквано за всички, стовари приклада върху главата на Слоупи и го повали на земята. Страхуваше се, но знаеше, че не бива да го показва. Останалите я погледнаха с широко отворени уста, а тя отново подпря карабината на рамо.
— Качвайте се на конете и изчезвайте! — извика. Сърцето й биеше лудо. — Или следващият куршум ще мине през главата на Слоупи!
Слоупи застана на колене, от раната му капеше кръв.
— Ти си наистина отвратително момиче, малката! Някой трябва да ти даде урок!
Мисти преглътна тежко, но буцата, заседнала в гърлото й, не се разнесе. Тя направи крачка назад и вдигна по-високо карабината. С крайчеца на окото си видя, че Рейвън продължава да се бие с мъжете, а Лъки трепери от страх.
— Езра ще се върне скоро — предупреди ги Мисти. — Защо не дойдете да се разправяте с него?
Един от мъжете дръпна Слоупи за ръката.
— Да изчезваме. Не щем да съ ръзпраяме с Езра Малоун. Той мож’ дъ победи ’секи.
— Добре, тръгвайте, момчета — изръмжа Слоупи. — Поне засега си отиваме. — Докато конете ги отнасяха, той се обърна и заплаши Рейвън с пръст. — Още не сме свършили с теб, доноснико! — А после, с очи, бляскащи гневно, извика на Мисти: — Друго нещо щеш’ дъ бъде, аку си бяаме ’зели карабините. Ще си уредим сметките и с теб! Ще ти се случи нещо наистина лошо, преди брат ти да съй върнал!
Когато негодниците изчезнаха в далечината, Мисти въздъхна от облекчение. Краката й трепереха. Тръгна към Рейвън, който се беше изправил и изтриваше кръвта от устата си.
— Да се прибираме в колибата — каза тя дрезгаво, с очи, пълни със сълзи. — Там ще мога да зашия раните ти. Изглеждаш така, сякаш си дръпнал тигър за опашката.
Той закуцука към колибата. Мисти го подкрепяше от едната страна, а Лъки — от другата.
Няколко нощи по-късно, Рейвън се беше изтегнал на един стол до огъня и гледаше Мисти, която свиреше на цимбала си. Сенките на предметите танцуваха по стените и приятният мирис на борови дърва се носеше из въздуха. Роло се беше свил на кълбо до Мисти, на рогозката, и дори беше вече заспал.
Когато тъжната балада свърши, тя остави инструмента настрани и погледна Рейвън с нежност.
— Езра ми купи цимбала с парите, които спечели от рязането на дърва преди много години. Подари ми го на Коледа. Това, което сега ти изсвирих, беше „Мъгла, спуснала се пад планината“.
— Изглежда, познаваш нотите много добре.
Тя погали нежно Роло, после вдигна поглед към него.
— На цимбала няма изписани никакви ноти… Човек просто свири на него — отговори простичко.
Рейвън се засмя.
— Всички в рода Малоун ли са музикални?
— Да. Чичо Фъзи, който живее в долината Ръсел, свири на цигулка, която е толкова стара, колкото и той. А съпругата му, леля Изи, свири на банджо. Езра пък може да накара китара да кудкудяка като кокошка, ако пожелае. — Тя се наведе, постави любимеца си в кутията, изправи се и погледна загрижено Рейвън. — Седни на рогозката, за да се погрижа пак за лицето ти — каза и потупа с длан мястото до себе си. Изправи се грациозно и погледна надолу към него с топлота. — Раните са зараснали добре, но трябва да се положат още малко грижи.