Изразителните й очи се разшириха от изненада. Гледаше така втренчено, че погледът й изглеждаше празен.
— Да се оженят? — възкликна тя, като да не вярваше на ушите си. — Историята им прилича на тази на Ромео и Жулиета. Между семействата има толкова омраза и горчиви чувства, че не е възможно да се сродят. Не да се омъжа, ами само да целуна и дори само да погледна Девънпорт, и Езра ще ме убие, можеш да бъдеш сигурен!
Рейвън мрачно си помисли, че той чака завръщането на същия този човек.
— А ти самата какви чувства изпитваш по отношение на това? — каза той и погали бузата й.
— Не знам дали бих застреляла един Девънпорт още докато го видя, както би направил Езра — отговори тя. Чувствата й бяха така силни, че очите й се бяха навлажнили. — Но държа на името Малоун и бих дала ясно да се разбере, че има граници, които Девънпортови не могат да престъпят.
Настроението на Рейвън се понижи. Той бе доволен, че е запазил самоличността си в тайна. Очевидно изолираността на жителите на Озарк беше довело до запазване на старите традиции и вярвания. Той не можеше да разбере чувството за чест на планинците. В този момент разбра, че не само е на стотици мили от най-близкия град, а и на стотици години от настоящето. Като да се беше върнал в миналото.
Мисти седеше, втренчила поглед в огъня.
— Понякога, когато с Роло седим пред огъня в дългите зимни вечери, аз мисля много и за различни неща. Питам се защо ли съм се родила тук, в планините Озарк. Питам се защо съм се родила момиче и защо Господ е прибрал мама и защо Езра е изпълнен с такава омраза, защо продължава да търси Девънпортови, за да ги убива. — Тя го погледна, нежните й устни потрепваха. — Опитвам се да събера всичко в едно… но то просто няма смисъл.
Той се вгледа в изящно изваяното й лице. Тихите стенания на вятъра, пукането на дървата и песента на пламъците ги погълнаха. Обърканият й поглед проникваше до сърцето му и му причиняваше тъга. Най-естественото нещо на света беше да я вземе в прегръдките си, да я погали и утеши. Тя охотно се отпусна в ръцете му. Погледът на зелените й очи, изпълнени със смущение и желание, докосна нежни струни в сърцето му, а топлината на тялото й възбуди страстта му.
Само за миг здравият разум се обади и той понечи да я отблъсне. Но копнежът по нея беше толкова силен, той трябваше да притежава онова, което го изкушаваше! Господи, беше ухажвал всички красиви жени в Сейнт Луис, но нито една не можеше да се сравнява с това невинно планинско момиче! Бог да му е на помощ, колко много я желаеше! Сърцето му биеше толкова силно, че заглушаваше всяка разумна мисъл. Той я притисна до себе си и вдъхна аромата на косите й.
— Прекрасна си! — прошепна в ухото й, допрял устни до кадифената кожа на бузата й. — Красива си като богиня!
Питаше се какво ли става с него. Как това момиче успя да завладее чувствата му само за няколко дни. Той беше човек, който се гордее със самодисциплината си, разбираше, че се държи глупаво и дори може би неразумно, но не можеше да се спре. Простена тихо и стегна прегръдката. Усещаше дивото биене на сърцето й, усещаше как дъхът й излиза на пресекулки през полуотворените устни.
Мисти погледна в потъмнелите му от страст очи и жаждата, която видя в тях, накара кръвта й да потече като разтопено олово във вените й. Тя беше доволна, но и изненадана. Той галеше раменете й със силните си пръсти и надолу по гърба й се разливаше топлина и чувство на удовлетвореност.
Той сложи силната си длан под брадичката й и повдигна главата й нагоре, а сърцето й заби още по-бързо. Тогава, при потока, тя си беше казала, че трябва да контролира чувствата си, но как би могла, когато, само като го погледнеше, и се разтреперваше. Никога досега не се беше чувствала така… като че ли неземна музика я изпълваше. Сигурна беше, че това чувство е добро.
Той наведе глава и обсипа бузите й с леки целувки, тя затаи дъх и се понесе на вълните на неподозирано удоволствие. Чувстваше лекото убождане на наболата му брада, струваше й се, че въздухът в цялата стая е пропит с мъжествения мирис на тялото му. Сетивата й, също като чувствата й, се изплъзваха от контрола на ума й, тя обви врата му с ръце, притисна се към силните му рамене. Желаеше го отчаяно, но инстинктивно разбираше, че поема огромен емоционален риск.
Устните му докоснаха нейните и горещо желание се зароди в утробата й. Езикът му се плъзна във вътрешността на устата й и желанието стана по-силно, почти непоносимо. Тя не разбираше тези нови чувства и усещания, но те я изпълваха с неподозирана наслада.
— Опусни се, любов моя. Отвори още малко устата си — настоя той. Езикът му отново се плъзна в устата й и погали нейната вътрешност. И нейната и без това колеблива съпротива се стопи. Тя позна силата на страстта. Зърната на гърдите й се втвърдиха и допирът на еленовата кожа беше болезнен за тях. Дъхът му беше толкова горещ, че изгаряше бузата й. Той прокара палец около едното й зърно и то я заболя от копнеж. Виеше й се свят, между бедрата й все повече се усилваше някакво непонятно пулсиране. Тя потръпна от удоволствие. Като че ли цялото й тяло беше кълбо от нови усещания. Струваше й се, че ще се разтопи от желание.