Лъки й хвърли неодобрителен поглед.
— Не мислиш да го прибереш у дома си сега, когато Езра го няма, нали? Нямаш дори представа, кой може да е той. — Погледът й пробяга по мускулестото тяло на мъжа. — Дори по дрехите не можем да се досетим откъде е. Може, когато се свести на сутринта, да ти пререже гърлото!
Мисти разтвори квадратната длан на непознатия. Топлината на ръката му възроди надеждата й. Не видя мазоли и заключи, че не е човек, който се занимава с тежък труд. Пулсът й се ускори, когато видя, че той не носи брачна халка и че на пръста му няма по-светла ивица, която да подсказва, че някога е носил такава. Лицето му е благородно, реши тя, той е джентълмен. И последните й колебания изчезнаха. Тя се изправи и погледна смело Лъки.
— Докарай каруцата тук. Ще го заведа у дома и ще го лекувам.
Лъки се намръщи.
— Ами ако е престъпник или събирач на данъци?
— Няма значение. Не може да лежи тук цяла нощ. Насекомите ще го нападнат. Добрите хора тук се броят на пръсти и само от нас зависи дали той ще живее.
Известно време се чуваше само вятърът, който си проправяше път през боровите клони, и дишането на понито. Мисти погледна приятелката си и разбра, че въпреки несъгласието си, тя ще направи онова, което се иска от нея. Годините, през които бяха неразделни, я бяха научили, че оплакванията на Лъки са само поза, защото тя притежава душевна сила и винаги е вярна на приятелите си. Усмихна се, когато Лъки се обърна и закрачи към каруцата, като продължаваше да си мърмори под носа за разни разбойници и събирачи на данъци. Когато Лъки се върна, Мисти беше хванала мъжа през раменете и се мъчеше да го повдигне. Срещна уплашените очи на приятелката си.
— Е, хайде, ела ми помогни! Тежи като кюлчета злато!
Лъки отстъпи назад.
— Никога преди не съм докосвала гол мъж.
Мисти въздъхна ядосано.
— Но той е в безсъзнание! Няма дори да знае, че си го докоснала. Хайде, помогни ми да го сложим в каруцата.
Като продължаваше да мърмори, Лъки неохотно повдигна краката на мъжа. С доста усилия те успяха да го положат в каручката. Ръцете му останаха преметнати навън през ниските странични стени, а краката му стърчаха през отворения заден край. Лъки вдигна няколко есенни листа от земята и покри с тях слабините му.
— Така е по-добре — каза тя.
Мисти изтупа дланите си от праха и зае мястото си до главата на понито.
— По-добре да тръгваме — заяви тя, като огледа местността, която мракът започваше да скрива. — Сенките стават по-дълги с всяка изминала минута — Тя пое юздите, а Роло скочи в каручката и се настани върху корема на мъжа. Мисти погледна приятелката си, която продължаваше да стои на мястото си. — Върви отзад и гледай билките да не се разпилеят по земята. — Изправи рамене. — Готова ли си.
Лъки хвърли още няколко листа върху слабините на мъжа и си пое дълбоко дъх.
— Готова съм, както винаги. Но това въобще не ми харесва. Въобще.
Мисти дръпна колкото можа по-силно понито за юздата и, с облекчение, почувства как каручката тръгна. Известно време момичетата вървяха по склона на планината, а после, по една пътечка, навлязоха в гората. Каручката скрибуцаше, а мъжът в нея подскачаше като парцалена кукла. Роло, на когото возенето много допадаше, подскачаше насам-натам и понякога заставаше на гърдите на мъжа. Мисти се страхуваше, че каручката няма да издържи на тежкия товар, но точно когато слънцето се скри зад баира във великолепие от багри, те направиха завой и видяха порутените колиби на родното село.
Като изтърваха тежкото тяло няколко пъти на земята, момичетата най-после успяха да го вкарат в колибата и да го качат на увисналото легло. Лъки отстъпи назад и изтри с длан потта от челото си.
— По-добре да тръгвам. Стана тъмно и дядо сигурно се тревожи. — На вратата тя се спря и погледна приятелката си. — Ще се оправиш ли? Не те ли е страх?
Мисти й се усмихна окуражително.
— Всичко ще бъде наред. Нещо у него ми подсказва, че той е джентълмен.
Лъки изсумтя неодобрително.
— Господи, ако брат ти знаеше!
Мисти вдигна вежди.
— Онова, което Езра не знае, не може да му причини мъка, нали?
Лъки излезе от колибата и когато вратата се затвори, Мисти коленичи до леглото. Отметна нежно косата на мъжа от лицето му и реши, че е почти идеално. Кой ли беше той? Откъде ли беше? Защо ли беше яздил до тяхната долина и с какво ли се занимаваше? Господи, умираше от желание да получи отговор на тези въпроси! Ако от раните му течеше кръв или пък той беше обгорен, тя щеше да знае как да помогне за бързото му възстановяване и щеше да получи отговорите. Но, като най-добрата лечителка на долината, знаеше, че ако човек е в безсъзнание, не може да се направи нищо, освен да се чака. Усещайки някакво радостно предчувствие, Мисти го зави с няколко одеяла и направи точно това.