Той остави супата настрана и потисна усмивката си.
— Медицински книги?
Тя сне от рафта няколко подвързани на ръка книги и с нетърпението на дете му ги подаде. Той ги разгледа и реши, че му напомнят на книги с рецепти. Написани с много граматически грешки и подвързани с дебел конец, те съдържаха описанието на лекарства за всички неразположения — от ужилване на пчела до заболявания на бъбреците и потене на краката. Адам се усмихна, когато прочете: „За да се освободите от въшките, измийте главата си с керосин, а после я намажете със смес от сол и уиски. Нека остане така два дни. Не пушете и не се приближавайте до огън.“ Господи, ако момичето наистина използваше подобни лекарства, истинско чудо беше, че още не е убила някого!
Мисти го наблюдаваше как прелиства книгите й, и без да разбира защо, изпита странна топлота към него. Беше виждала само няколко души, които бяха дошли отвъд планините Озарк, но дълбоко в себе си усещаше, че този непознат е специален… много специален. И това нямаше нищо общо с ослепителната му красота и изискания му говор. Нещо, дълбоко скрито в ума и сърцето му, го правеше специален и мисълта затова накара кръвта й лудо да препуска. Усещаше остро сексуалното напрежение помежду им и знаеше, че ще е по-добре, ако той си отиде, но в същото време се молеше да не го прави. Когато вземаше книгите от него, ръката й докосна неговата и приятна топлина се разля в жилите й. Протегна се над леглото, за да върне книгите на мястото им.
— Години наред вече лекувам хората от долината с тези лекарства. Тук са рецептите на баба и на мама. Баба ги подвърза така. Имаш късмет, че аз те намерих на пътя.
Адам огледа закръглените, апетитни форми на Мисти, които изпъкнаха, докато тя се протягаше, за да остави книгите. Господи, това планинско момиче беше имало смелостта да го докара в къщата си, след като го беше намерило на пътя, без дори да има представа, кой е той! Ако го беше оставила гол на пътя, той можеше да хване пневмония или да бъде нападнат от някое диво животно. Без съмнение, тя му беше спасила живота.
— Знаеш ли, страннико — каза тя, леко смръщила вежди, — говорим си от толкова време вече, а още не си ми казал името си.
Адам изстина вътрешно, защото разбра, че ужасният миг беше настъпил. Според изпълнените с горчивина разкази на дядо му, враждата между неговото и нейното семейство започнала преди стотина години. Като гледаше зелените очи на Мисти, той се питаше какво ли щеше да каже тя, ако знаеше, че потомъкът на Девънпортови се е завърнал в планините. За него враждата не означаваше нищо, но от разказите на дядо си знаеше, че планинците никога не забравят смъртната вражда. Като размисли набързо, той реши да й каже някакво измислено име. Нямаше причина да я тревожи или обижда, след като тя му беше спасила живота.
— Как се казваш, страннико? — повтори тя, както му се стори, нетърпеливо.
Адам се зави с одеялата и бавно се изправи, а в слепоочията му отново запулсира тъпа болка. Главата му беше странно олекнала и му беше трудно да измисли някакво прилично име. Тя стоеше зад него и топлият й дъх галеше рамото му. Ръката й нежно докосна неговата.
— Е, какво е името ти? — потрети въпроса си тя.
Все още замаян, той си спомни името на последния си пациент. Преди да тръгне от Сейнт Луис, беше оставил практиката си в ръцете на способни колеги.
— Казвам се… Харшъл Хепълуайт — каза той, като не вярваше, че думите са излезли от неговата уста.
Мисти застана пред него и каза на един дъх:
— Харшъл Хепълуайт? Господи, името ти никак не ти подхожда!
Той се опита да смени темата, като огледа набързо вътрешността на колибата. Все още беше много слаб след удара по главата.
— Трябва да се сдобия с дрехи и да се върна на мястото, където си ме намерила — каза той и погледна лицето й, което издаваше тревога. — Може би следите ще ми подскажат нещо за нападателите ми.
Мисти прехапа устни и сведе поглед надолу, защото изпита неудобство.
— Съжалявам, Харшъл. — Произнесе името на срички, колебливо, като да не вярваше, че наистина е неговото. Вдигна очи, а те бяха тъжни. — Снощи валя дъжд. Сигурно е заличил всички следи.
Какъв невероятно лош късмет! Май нямаше никакви шансове да намери мъжете, които го бяха ограбили. Изведнъж острата болка отново проряза челото му и той се отпусна на леглото. Мисти постави хладните си длани на раменете му. Докосването й беше леко като докосването на крилете на пеперуда.
— Не се тревожи. Ще ти дам някои от дрехите на Езра и ще ти приготвя лекарство за главоболието. — Тя му се усмихна. — А после ще приготвя бекон, яхния и бисквити. — Тя наклони леко глава на една страна. — Струва ми се, че за теб трябва да се грижи някой в следващите един-два дни. Ще трябва да останеш, докато позакрепнеш; ти, след като си лекар, го знаеш.