Адам погледна красивото й одухотворено лице и реши, че късметът му не е бил чак толкова лош, въпреки всичко. Беше го спасило красиво видение в одежди от еленова кожа. Пътуването до планините Озарк май щеше да се окаже доста интересно. Постепенно духът му се повдигна и той значително се отпусна. Защо да преследва разбойниците, които не бяха оставили никакви следи, като можеше да се наслади на почивката и да се позабавлява, докато се възстанови? Не беше необходимо Мисти да знае, че предлага гостоприемство на един от кръвните врагове на своето семейство.
— Добре — каза Мисти, като отметна назад дългите си черни къдри. — Кажи ми какво ще направиш, ако пациентът е ужилен от пчела.
Вирна високо глава и започна да изучава лицето на Адам, което издаваше, че той много се забавлява. Половината от сутринта прекараха в пиене на кафе и разговор за различни лекарства. Мисти се опитваше да докаже, че лечението с билки е по-добро от конвенционалната медицина. Чувствайки обаче, че той все пак има известно предимство в разговора, тя се опита да го победи, като му зададе още няколко въпроса. Очите на Адам светнаха весело и той се усмихна, с което показа здравите си бели зъби.
— Ще извадя жилото със стерилизиран инструмент, ще поставя лед на ужиленото място, после алкохол и най-накрая — отвара от лайка. — Той се наведе напред и наклони глава. — А ти какво лечение предлагаш, доктор Малоун?
Тя въздъхна, замислена.
— Ако съм в гората, първо ще откъсна няколко листа, ще ги намажа с растителна смола и ще разтрия мястото, за да облекча болката. А после ще сложа малко студена кал. — Тя подпря брадичка на кокалчетата на дланта си. — А ако пациентът е в колибата, ще накълцам лук на дребно, ще разтрия мястото с ябълков оцет и ще положа кашата от лук.
Адам се изправи и с чашата кафе в ръка започна да се разхожда из колибата. Изпълваше изцяло дрехите на Езра — раменете му бяха широки, гръдният кош — мощен, коремът — мускулест и прибран, бедрата — жилави и стройни, бричовете прилепваха плътно по дългите му крака. Бляскавата му черна коса, квадратната решителна брадичка, силната воля, която чертите му издаваха, бяха толкова привлекателни, че Мисти непрекъснато забравяше колко мъка й беше причинил със забележките си за медицината. Устните на Адам пак се извиха в усмивка.
— Предполагам, че и това ще помогне, ако миризмата на лук и ябълков оцет не задуши пациента.
Тя вирна брадичка малко по-високо.
— Е, добре, ти си великият доктор от Сейнт Луис — големия град. — Тя щракна с пръсти. — Но какво ще правиш, ако пациентът се оплаче от брадавици? Какъв е лекът срещу тях?
Адам отново седна на мястото си, очите му се усмихваха.
— Ще ги намажа със салицилова киселина и ще ги превържа много здраво. — Той вдигна учудено едната си вежда. — А ти? — попита я съвсем спокойно.
Тя се облегна и разтвори пръсти.
— Е, ще ги мажа три пъти дневно със сок от глухарче. И ще ги премахна със сок от смокини. — Когато Адам изсумтя презрително, тя се наведе към него и каза. — На какво се смееш. Виждала съм как действа това лекарство много пъти. — Чувствата на Мисти бяха съвсем объркани. Спомни си какво удоволствие беше изпитала вчера следобед, когато Адам беше решил да остане, а сега беше изпълнена с яд и възмущение, защото той се присмиваше на лекарствата й.
— А какво ще правиш, ако сокът от смокини не помогне? — попита я той.
— Ще използвам лекарството на мисълта.
— Лекарството на мисълта — повтори той, без да се опитва да прикрие изненадата си.
Тя се изправи, скръсти ръце под гърдите си и започна да обикаля масата.
— Да. Един път, когато сокът от смокини не помогна, аз преброих брадавиците, завързах по един възел за всяка брадавица на едно въже и двете с момичето заровихме въжето. Аз му казах, че всъщност заравяме брадавиците. И, наистина, когато после отидох да го видя, брадавиците бяха изчезнали.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Това може да е съвпадение.
— Предполагам, че може и да е, но мисълта е най-мощното от всички лекарства. — Тя въздъхна мечтателно. — А тук, около тези стари хълмове, има много магически сили. Те дори се усещат във въздуха. — Когато погледът му, издаващ съмнение, се кръстоса с нейния, тя отметна коса и каза: — Баща ти също ли е лекар?
Адам пак огледа лицето й, което издаваше любопитство, остави чашата си настрани с нарочно бавно движение. Чувстваше се странно отпуснат и щастлив в нейно присъствие. Наистина, както беше казала, тя успя да излекува главоболието му с отвара от някакви билки и днес, като се изключат няколкото пристъпа на световъртеж, той се чувстваше много по-силен.