Грациозна като сърна, Мисти закрачи бързо през гората. Във въздуха се носеше мирисът на гниещи листа. На около миля в гората имаше малка просека и той видя още един огромен, много стар дъб, който имаше хралупа в стъблото. Листата по здравите му дебели клони бяха аленочервени, а около отвора лениво жужаха пчели. Мисти наплюнчи пръст и го вдигна високо, за да види каква е посоката на вятъра, а после извади мрежа от дълбокия джоб на еленовото си яке. С нарастващ интерес, Адам наблюдаваше как увива мрежата около главата си.
— Как намери това дърво? — попита я той.
— Миналото лято капнах малко мед върху един камък, за да привлека пчелите — обясни тя с усмивка. — А пчелите, като го намериха, се опитаха да го пренесат в кошера си. Последвах ги и открих кухия дъб. — Адам и Мисти се приближиха до дървото. Сухите листа шумяха под краката им. — Белязах дървото и сега всички в долината знаят, че медът е мой.
Като се вгледа по-внимателно и по-отблизо, той видя, че тя наистина беше вдълбала инициалите си в дървото. Тя извади чифт дълги кожени ръкавици от джоба си и пъхна ръцете си в тях.
— Изглеждаш като рицар в пълно бойно снаряжение — каза той шеговито. — Трябва ти само меч. — Той се усмихна, разпери ръце и започна да описва махове във въздуха, като да беше на сцената. — Какъв е този шум? Дайте ми дългия меч, хо! Мечът ми, казах! Старият Монтегю се приближава.
Тя го погледна любопитно.
— Какви са тези думи? Звучат така, сякаш идват от някоя книга.
— Да, има ги в пиесата „Ромео и Жулиета“ от Шекспир — обясни Адам. — В пиесата се говори за двама млади влюбени, чиито семейства са във вражда.
Тя го погледна извънредно учудено.
— Вражда? — повтори малко колебливо. — Е, тези Ромео и Жулиета наистина са имали проблем. Враждата е сериозно нещо — всъщност — сериозна като бизнеса.
Адам забеляза неодобрението в погледа й и смръщените й вежди и си помисли, че за първи път я вижда намръщена. А после настроението й се промени бързо като при децата и лицето й отново засия.
— Досега винаги съм мислела, че само тук, в планините Озарк, имаме такива проблеми.
— Не — каза той и поблагодари на Бога, че му беше подсказал да скрие истинското си име. — Навсякъде има вражди.
Изведнъж от кошера излезе една пчела и закръжи около разкошната коса на Мисти, с което я накара да се наведе.
— В това дърво има стотици пчели и ако се разхвърчат във всички посоки или приближа дървото от грешната страна, ще ми трябва нещо повече от меч, за да не пострадам — извика тя.
Адам подпря карабината на ствола и скръсти ръце.
— И как възнамеряваш да вземеш меда, без да обезпокоиш всичките тези пчели? — попита той, развеселен от нейната решителност.
Тя коленичи, намери парченце кора, което имаше донякъде формата на лъжица, напълни го с вейчици, а отгоре постави сухи борови иглички.
— Ще вкарам дим в дупката им — отговори тя и извади от джоба си кибрит. Драсна клечката в една скала и запали боровите иглички, които бързо пламнаха, и във въздуха се понесе ароматен дим. — По-добре се дръпни назад — предупреди го тя. — Като усетят дима, пчелите ще излязат на рояци.
Тя постави горящото кълбо под отвора и бързо изтича назад. Застана до него и му се усмихна. Секунди по-късно от отвора започнаха да излизат рояци пчели — точно както беше казала тя — и да се отправят към гората. Някои от тях обаче продължаваха да кръжат около отвора. Адам се засмя.
— Доста впечатляващо, наистина. А как разбра, че пчелите няма да полетят към нас?
Очите й издаваха задоволство.
— От посоката, в която духаше вятърът — отговори весело. — Те винаги бягат от дима.
Адам искрено се възхити от нейната интелигентност и познаването й на природата. Тя притежаваше мъдрост по отношение на важните неща в живота. И колко ободрително му действаше, колко жива и приятна беше в сравнение със скучното общество на госпожиците, които си търсеха съпруг. Това планинско момиче беше не само забавно, то стимулираше ума му, караше го да се замисля. За Адам досега жените бяха средство за забавление, което, щом омръзнеше, се захвърляше. А ето, че сега го изпълваха нови, непознати чувства — чувства, които той не можеше да разбере.
Мисти свали мрежата от главата си, двамата с Адам отидоха до дървото и стъпкаха запалените листа, за да спрат горенето им. А после тя изгреба меда от хралупата, сложи го в кофичката и затвори капака.