Президентът на планетарния съвет отначало приветствува госта според дипломатическите правила, а след това се почеса под лявата мишница, като подскачаше на левия си крак, и под дясната, като подскачаше на десния си крак, озъби се и викна няколко пъти; кхъ, кхъ, кхъ. Същото повтори и съпругата на президента. Направиха го и останалите официални лица. Топси се преметна презглава от възторг и с един скок се озова на раменете на президентшата. Тя изпищя от уплаха, но не се помръдна, за да не обиди госта. А гостът вече й изказваше своето особено благоволение, като търсеше бълхи по главата й. Бълхи той не откри, защото на тая планета нямаше бълхи, но въпреки това я попощи известно време, което на президентшата не се стори безинтересно.
По време на тържествения прием в президенския дворец представителят на Синята планета продължи да бъде все така весел и непринуден. Когато президентът на планетарния съвет вдигна своята наздравица за бъдещата дружба между двете цивилизации, гостът отпи една глътка от студеното, искрящо питие, изпръхтя своето неизменно: кхъ, кхъ, кхъ, от което не можа обаче да се разбере дали му се е харесало питието, и изсипа цялата чаша върху главата си. Това вече съвсем очевидно му достави удоволствие, защото той запръхтя радостно и отърсвайки се, изпръска всички около себе си. Официалните лица се спогледнаха озадачено, но решиха, че сигурно така се вдига наздравица на Синята планета, и в отговор също изсипаха чашите на главите си, затръскаха се, запръхтяха. След което викаха в хор: кхъ, кхъ, кхъ. Това въодушеви госта. Той рипна върху дългата трапеза и тръгна между чашите и чиниите, като си зобваше ту от блюдото на този, ту от чинията на онзи, плюеше обратно, което не му се харесваше, или обръщаше чинията наопаки. Така той сплеска цялата маса, намаза и себе си чак до ушите, но нима можеше това да се изтълкува по друг начин, освен като извънредно внимание към трапезата и присъствуващите? Ясно бе, че гостът не искаше да обиди никого. Затова не ядеше само от своята чиния. Така тържественият прием се превърна в много весело зрелище и милионите телезрители, които го наблюдаваха на екраните си, съвсем се влюбиха в своя необикновен гост.
Бедата започна още на другия ден. Най-напред децата, а после и младежите, че и възрастните, започнаха при среща на улицата вместо поздрав да се чешат ту под едната мишница, ту под другата, да се друсат ту на единия си крак, ту на другия и да се зъбят: кхъ, кхъ. По-младите и по-пъргавите успяваха дори да се премятат презглава. Находчиви търговци и индустриалци веднага произведоха плат, досущ като рунтавата кожа на госта. Жените, естествено, го разграбиха веднага и само след няколко дена повечето от тях вече приличаха на шимпанзето Топси. Да, цялата планета се чешеше, зъбеше, подскачаше, пощеше по главите и премяташе, подражавайки на госта от далечната й синя сестра. А пък дълбокомислените заключения на учените още повече засилваха тази мода.
Ако се съди по организма и поведението на нейния представител, заявяваха те, цивилизацията на Синята планета живее много природосъобразно; жителите й са простодушни и откровени, не познават лъжата и лицемерието, правят това, което им се харесва и от което имат нужда, без да се стесняват един от друг; те са още миролюбиви — не ядат месо, — пъргави са, сръчни и любознателни, но не е ясно: как се трудят, как точно овладяват знанията си и как ги предават един другиму. За да изучим това, би трябвало да имаме за наблюдение поне още един представител на тая цивилизация…
Планетарният съвет обаче се питаше вече дали и този не им е много. Защото младежите, окуражени от подобни заключения, заявиха, че също искат да живеят природосъобразно и да не се подчиняват на разни лицемерни правила за поведение. Те престанаха да ходят на училище и на работа, не само се разхождаха по масите и си нахлупваха паниците ка главите, след като се нахранеха, но дори се забавляваха да ги хвърлят срещу стените и по пода. Мнозина тръгнаха съвсем голи — та нали и гостът им фактически беше гол! А Топси съвсем се разбесня, окуражен от подражанието им. Той се катереше по главите на домакините си, бъркаше им в ушите, чупеше и късаше, каквото попаднеше в дългите му космати и силни ръце. Докзто положението стана критично. Тълпата на улицата също започна да чупи каквото й се изпречеше пред очите и да крещи: „Кхъ, кхъ, кхъ“ и „Долу планетарният съвет!“ Така веселата мода се преля в ония трагични събития, които влязоха в историята под името „Синята революция“, защото девизът на бунтовниците беше: „Да живеем както живеят на Синята планета“. В резултат на това планетарният съвет, след като с цената на много жертви овладя положението, реши да бъдат прекратени за срок от сто години всякакви търсения на чужди цивилизации, тъй като тяхната собствена цивилизация съвсем очевидно не била дорасла още нито да ги разбира, нито да поддържа с тях полезни връзки.