Един час по-късно Кейти Джеймс се превърна в брюнетка със стърчаща във всички посоки късо подстригана коса. Вместо сини, очите й станаха кафяви и значително по-кръгли. Кожата й беше видимо по-мургава, а устните й — по-тънки. Широките дрехи я правеха с десетина килограма по-пълна.
Шоу нямаше как да стане по-нисък, но след двайсет минути косата му почти изчезна, а жената направи забележителни промени върху лицето му. Появиха се мустачки и козя брадичка, вирнат нос и контактни лещи, превърнали яркосините му очи в безлично кафяви. Заковала поглед в него, Кейти беше готова да се закълне, че е друг човек.
Жената ги заведе в друга стая, пригодена за фото студио.
— За пръв път виждам съдържателка на книжарница с толкова странични интереси — отбеляза Кейти.
Два часа по-късно снимките бяха готови, а Шоу и Кейти се сдобиха с нови паспорти, шофьорски книжки и други документи, според които двамата бяха съпружеска двойка от лондонско предградие.
Шоу благодари на жената и й плати.
— Желая ви късмет — рече тя.
— О, ще ни трябва доста повече от късмет, скъпа — отвърна Кейти, когато вратата зад тях се затвори. — По-добре иди да запалиш свещ и да се помолиш за чудо!
Изминаха няколко крачки по улицата и Кейти вдигна глава.
— А сега накъде?
— Ще отидем да се наспим, а след това аз имам час при лекаря.
— Час при лекаря? — недоверчиво го изгледа тя.
— Дай да се разберем — отвърна той и спокойно издържа на погледа й. — Нямам намерение да ти давам обяснения за всичко, което правя.
— Много добре — кимна тя. — Но имай предвид, че този процес може да бъде двупосочен.
— Окей, правилата са ясни — кимна той и ускори крачка. Тя се принуди да подтичва до него, за да не изостава.
72
В хотела се регистрираха като семейство и получиха двойна стая. Шоу я предупреди, че не иска да я оставя сама нито за миг.
— Веднъж почти те хванаха, което означава, че със сигурност ще опитат отново.
Поръчаха си храна в стаята, но изтерзаният стомах на Кейти отказа да приеме друго освен топъл чай и малко хляб. После опряха лакти на малката масичка и се заеха Да обсъждат нещата.
— Все още не мога да разбера защо са избрали точно Финикс Груп — промълви Шоу.
— Вероятно защото е собственост на Китай — отвърна Кейти с чаша в ръце, извърнала поглед към проливния дъжд зад прозореца.
— В Лондон е пълно с китайски фирми — поклати глава той. — И защо Лондон?
— Става въпрос за китайски мозъчен тръст все пак.
— Добре, но защо мозъчен център?
— Ти твърдиш, че документите за „Червената заплаха“ са били подхвърлени. Екип от суперинтелигентни експерти работят в секретен мозъчен тръст, който организира най-мащабната компрометираща кампания в историята. Звучи напълно убедително. Едва ли щяха да имат същия успех, ако бяха ударили някое заведение за бързо хранене, избивайки шепа тинейджъри с хамбургери в ръце. Там компрометиращите материали не биха имали никаква сила.
— Значи те просто са попаднали на Финикс Груп, научили са случайно за връзките й с китайците и са изпратили наказателния екип, така ли?
— Трябва да има някакъв катализатор — въздъхна Кейти. — Човек, с когото са се срещали. Проект, върху който са работили. Сградата със сигурност е била под наблюдение. Когато бях там, забелязах, че в нея влизат и излизат много хора. Вероятно ще се наложи да проверим…
Тя изведнъж млъкна, вледенена от ужасната, но напълно логична мисъл, която проряза съзнанието й. От изражението на Шоу личеше, че и той е стигнал до същото прозрение.
— Видели са те да влизаш там! — натъртено каза той.
— Вероятно — тихо промълви тя. — Вече са ме използвали и са избрали Финикс Груп заради моето познанство с Ана. А китайската връзка са открили впоследствие.
— Но това е просто една от възможните причини — поклати глава той, сякаш не вярваше на собствените си думи.
— Да — кимна Кейти. — Предполагам, че е така.
Остави чашата и погледна към леглото.
— Адски съм уморена, Шоу — въздъхна тя. — Отстъпвам ти леглото, а аз ще легна на пода.
— Не, аз ще спя на пода.
— Шоу!
— Скачай в леглото, Кейти! Денят беше тежък, а и двамата сме уморени до смърт.
Кейти се преоблече в банята, върна се в стаята и се шмугна под завивките. Шоу вече лежеше на пода, завит с одеяло. Тя протегна ръка и угаси лампата.
Няколко минути по-късно гласът й прозвуча сред равномерния тропот на дъждовните капки по стъклото.
— Съжалявам, Шоу.