— Не виждам нещата по този начин.
— Но аз ги виждам именно по този начин — тръсна глава Шоу, издърпа ризата си и я вдигна нагоре. Вдясно на гръдния му кош личеше голям белег със следи от шевове.
Кейти се втренчи в него, обърна се към Лиона и намръщено попита:
— Ваше дело ли е?
Домакинята облиза пресъхналите си устни.
— Тук няма условия за операция, Шоу. Не разполагам и с инструменти.
— Дъблин е голям град, там ще намериш всичко.
— Ще отнеме време.
— Днес следобед! — изстреля той. В гласа му се долови заплаха.
— Не мога. Трябва да бъда в „Малахайд“.
— Следобед! — натъртено повтори той.
— Добре. Ще ти се обадя.
Шоу се надигна и Кейти го последва.
— Нямам възможност за пълна упойка — викна след него Лиона. — Мога да ти направя само местна, което означава болка.
— Винаги има болка, Лиона — отвърна Шоу, докато прибираше ризата си под колана.
Кейти го последва навън и остро попита:
— Коя е тази жена, по дяволите? Съпругата на доктор Франкенщайн? Какво става, Шоу?
— По-добре да не знаеш, Кейти, повярвай ми.
— Да ти повярвам, така ли? А какво стана с твоето доверие към мен?
— Казах, че ще поработя по въпроса. Все още не съм готов.
74
Дъждът беше спрял и денят в Дъблин се очертаваше да бъде хубав. Между дърветата се стрелкаха птички, красиви цветя се поклащаха на лекия ветрец. По тротоарите се разхождаха и разговаряха хора, кафенетата бяха пълни, по широките улици пъплеха автомобили.
В малкото антисептично помещение Шоу скърцаше със зъби и сякаш се готвеше да смаже облегалката на стола със здравата си ръка. Облечена в хирургически халат, с маска и ръкавици, Лиона току-що беше извадила няколко от металните скоби, които придържаха разкъсаната кожа. Също нахлузила ръкавици, Кейти стискаше с всички сили другата му ръка.
— Това беше по-лесната част — любезно поясни Лиона, пускайки трите метални шипки в малка табличка. Върху раната останаха още четири.
— Радвам се да го чуя — промърмори Шоу.
— Все още ли държиш да продължим? Процедурата значително ще забави процеса на възстановяване.
— Просто го направи, Лиона!
Тя взе дълъг и тънък инструмент, който приличаше на миниатюрна щанга. С негова помощ разтвори раната и кръвта бликна. По челото на Шоу избиха ситни капчици пот, а Кейти затегна хватката си върху ръката му. Лиона бе поставила местна упойка на няколко места около раната, но отново предупреди, че ще боли. Оказа се, че е права.
Малкият метален цилиндър беше увит в стерилизирана марля.
— Не трябва да го държиш дълго — предупреди Лиона. — Стерилизирах го, но опасността от инфекция остава. Рано или късно ще се появи.
— Последния път не спомена за такава опасност.
— Последния път беше различно.
— За мен не беше. — Той докосна гръдния си кош. — Ти изобщо не спомена, че това нещо ще предизвика проблеми.
— Дрън-дрън! — сопна се Лиона. — Този уред наподобява пейсмейкър и е предназначен за дълъг престой в организма. Но не и това парче метал. Като лекар съм длъжна да те предупредя. Рано или късно раната ще се инфектира.
— Предупреждението прието — изсумтя Шоу. — А сега го слагай вътре!
Лиона внимателно вдигна предмета, опитните й пръсти опипаха вътрешността на раната, търсейки подходящо място.
Тялото на Шоу се разтърси от болка.
— Стисни ми ръката — предложи Кейти.
— Не! — изпъшка той.
— Защо?
— Защото ще я счупя!
Секунда по-късно винтовете на страничната облегалка не издържаха и тя остана в шепата му.
Лиона извади пръсти от раната и доволно огледа резултата от работата си.
— Мога да върна щипките и дори да сложа катетър — обяви тя.
— Не!
— Защо?
— Защото няма да мога да извадя проклетото нещо, когато ми потрябва, Лиона! Старомодните конци ще свършат по-добра работа.
Жената сви рамене, почисти раната колкото беше възможно и започна да шие. Когато свърши, сложи една широка марля върху нея и се облегна назад.
— Готово.
Кейти изпусна въздишка на облекчение. Шоу бавно повдигна ръката си и направи опит да я раздвижи.
— Благодаря.
— За теб съм готова на всичко, Шоу — усмихна се иронично лекарката. — Нали сам каза, че съм ти задължена?
— Сега вече сме квит.
— Повече от квит — поправи го тя. — Везната се наклони към мен.
— Не мисля. Всъщност това е малък жест от моя страна.
Шоу се изправи и започна да закопчава ризата си. Лиона погледна дясната страна на гърдите му и подхвърли:
— Между другото, добре ли действа?
— Попитай Франк. Предполагам, че с удоволствие ще ти обясни.