— Току-що ми хрумна как можем да ги изобличим! — не скри възбудата си Кейти.
78
Светът вече беше убеден, че зад „Червената заплаха“, макар и по все още неизвестни причини, стоеше Китай, а за отмъщение Русия бе атакувала и унищожила компанията Финикс Груп. Това убеждение изобщо не беше разклатено от многобройните опровержения на Москва и Пекин.
Появиха се всякакви теории за ролята на Китай — както дигитални, така и писмени. Те варираха от стремежа на Китай да настрои света срещу единствения си реален съперник в икономическо и военно отношение в азиатския регион до опасенията на Пекин, че Русия отново се завръща към автокрацията, която представлява реална заплаха за стабилността в тази част на света. Никой не знаеше как нарастващият гняв на Москва ще отстрани тази заплаха. Но когато хората желаят достатъчно силно да повярват в нещо, те не могат да бъдат спрени от никакви факти и никаква логика.
Но един факт беше неоспорим независимо от причините — двете страни усилено се мобилизираха. Те имаха огромна обща граница източно от Монголия, плюс една значително по-малка отсечка, разположена между Казахстан и Монголия. В момента натам се придвижваха големи военни подразделения, подкрепяни от съответните бронетанкови дивизии и военновъздушни ескадрили. Носеха се слухове, че Горшков планира директна инвазия през Монголия, откъдето до Пекин бе много по-близо въпреки наличието на някои политически и топографски проблеми. Давайки си сметка за ситуацията, китайците започваха да трупат значителни военни сили по тези места. Въпреки всичко войната все още не изглеждаше неизбежна. И двете страни знаеха, че евентуалният въоръжен конфликт ще им донесе тежки загуби. Същевременно се промъкваха слухове, че Русия и Китай са подписали дългосрочни договори за военни доставки с неназовани производители на оръжие, които в случай на война щяха да доведат до взаимното им унищожение.
В отговор на създалата се ситуация повечето западни държави, включително САЩ, започнаха да правят същото, а именно да се превъоръжават. В характерния си стил Пентагонът открито обяви, че е подписал без търг серия от договори с Арес Корпорейшън и още няколко водещи производители в бранша с цел основно обновяване на своите танкови и артилерийски дивизии, модернизиране на системата за електронно разузнаване, преконфигуриране на отбранителните ракетни системи, преоборудване на самолетоносачи, подводници и разрушители с балистични ракети, доставка на няколко хиляди бронетранспортьора и друга транспортна техника, плюс нови технически параметри за последния модел изтребители клас „Раптор“. В изявлението се подчертаваше, че мащабната поръчка е по силите единствено на базираната в страната Арес Корпорейшън, производител на много от тези оръжия с нейния дългогодишен опит в областта на глобалния мениджмънт, която можеше да отговори на високите изисквания на американския военнопромишлен комплекс.
— Това ще позволи на американската армия да запази водещата си позиция в света за десетилетия напред — обяви официален говорител на Пентагона.
Конгресът бързо одобри допълнителните разходи за въоръжаване, които президентът също подписа без никакви възражения.
Няколко вестника публикуваха становището на авторитетен източник, пожелал анонимност заради същността на онова, което имаше да каже. Според него договорите с Арес Корпорейшън били подписани за срок от осем години и възлизали на близо един трилион долара от парите на американските данъкоплатци. Така годишният военен бюджет на страната щял да надхвърли 800 милиарда долара, оставяйки далеч назад разходите за социално осигуряване. Но за щастие това нямало да увеличи в технически смисъл огромния бюджетен дефицит и националния дълг, тъй като някои умни бюрократи, подкрепяни от не по-малко гъвкави членове на Конгреса, успели да получат допълнително финансиране на отбраната чрез законопроект за разходите, който останал извън рамките на официалния бюджет. А за обитателите на Вашингтон, окръг Колумбия, най-важното нещо бяха техническите поправки.
— И така, следващото поколение ще се съобразява с действителността — отбеляза политически анализатор, пожелал анонимност.
След подписването на законопроекта за допълнителен военен бюджет на официална церемония в Белия дом измореният от предизборната борба президент, чиито шансове за втори мандат спаднаха рязко след обвиненията за мека политика по отношение на Русия, свика голяма пресконференция. На нея той категорично заяви, че „всеки, който дръзне да засегне интересите на Съединените американски щати, ще се сблъска с твърдата ни решимост да ги защитаваме по най-добрия начин! Бог да благослови Америка“. Според последвалото изследване на общественото мнение изявлението му донесе цели 11 пункта в рейтинга. Както винаги дрънкането на оръжие се оказа най-краткият път към сърцата на избирателите.